Данните за инфлацията у нас показват намаление, като страната ни не е толкова далеч от най-стриктния критерии за влизане в еврозоната. Липсата на редовно правителство не би трябвало да е пречка пред партньорите на България за членството ни, ако биват изпълнявани всички останали критерии. Икономическата ситуация в еврозоната и сред основните търговски партньори на България оказват влияние и на страната ни. Номиналният износ на страната отчита тенденция на спад, като поръчките намаляват. Това води със себе си и сравнително по-отрицателното представяне на индекса на промишленото производство, но това са двата единствени негативни процеса в българската икономика в момента, останалите са по-скоро позитивни, това коментира Георги Ганев, икономист и депутат от парламентарната групата на ПП-ДБ, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Пазарите бяха спокойни след атаката на Иран срещу Израел, като най-вероятно са били отчели риска в цените си по-рано. Сега въпросът е какъв ще е отговорът на Израел, тъй като ако реакцията не е премерена и ескалира, е възможно опасностите за икономиката на България и тези по света да се разгърнат, каза Ганев. България ще трябва да се сблъска с тези трусове без стабилно редовно правителство.
Гостът смята, че липсата на правителство се дължи на нежеланието за довършване на промените в съдебната система и кадровото разпределение. Той допълни, че по темите свързани с евроатлантическата посока на страната не е имало разногласия, като сега е възможно членството на България в еврозоната да пострада от липсата на редовен кабинет.
„(Еврозоната) е възможно да падне в жертва. Нещата бяха докарани до момент, в който дори и нашите партньори в Европейския съвет бяха склонни да споменат 2025 г., като година, в която България да стане член, но не от първи януари. Това падна, след като стана ясно, че няма да стане ротацията. Според мен в партньорите продължава да има желание да окуражават България да стане член на еврозоната през 2025 г., стига България да има това желание. Топката е в служебния и евентуалния следващ редовен кабинет.“
Данните за инфлацията у нас показват намаление, като страната ни не е толкова далеч от най-стриктния критерии за влизане в еврозоната. Липсата на редовно правителство не би трябвало да е пречка за членството ни, ако биват изпълнявани всички останали критерии. Политическата воля на служебното правителство за тази стъпка ще си проличи, ако те поискат конвергентен доклад за края на годината, като гостът смята, че до края на 2024 г. България ще изпълнява инфлационния критерии.
Възможно е да станем свидетели на лихвени понижения от страна на ЕЦБ, преди този ход да бъде предприет от Фед. ЕЦБ дават сигнали, че са готови да направят намаления, още в средата на годината, като гостът смята, че това е по-скоро говорене, за да се стимулира съживяването на икономиките и да се избегне рецесия.
Икономическата ситуация в еврозоната и сред основните търговски партньори на България оказват влияние и на страната ни. Номиналният износ на страната отчита тенденция на спад, като поръчките от партньорите на България намаляват.
„Това се вижда, което води със себе си и сравнително по-отрицателното представяне на индекса на промишленото производство, но това са двата единствени негативни процеса в българската икономика в момента, останалите са по-скоро позитивни. Ако икономическата динамика в България има някакъв проблем, той е внесен от трудностите в ЕС, особено от най-големия наш партньор там Германия.“
Италия и Турция също трябва да бъдат фокус на внимание със силното си влияние над икономиката ни. Като сега се наблюдава как ще се отразят новите парични политики в Турция на инфлацията в страната.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.