Темата за локалния Шенген е срещала подкрепа в Румъния, но сега убежденията са, че е по-добре и двете държави да влезнат като пълноправни членове в пространството. В краткосрочен план това може да бъде добро решение, но не и в дългосрочен, тъй като би изолирало двете страни, оставяйки ги в периферията на ЕС. Преминаването на границата между двете страни остава най-голямата пречка в търговските отношения, като все още не се прилага бързо работещо решение, това коментира Елеонора Иванова, изпълнителен директор на Българо-румънска търговско-промишлена палата, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

В последните 5 години стокообменът с Румъния се е позиционирал стабилно на второ място сред търговските партньори на България. Това се дължи на силна активност, която традиционно винаги е по-голяма от българска страна, като румънският пазар предлага много възможности на родните компании, каза Иванова. Тя допълни, че по предварителни данни стокообменът отчита спад, но той е нормален с оглед на икономическата турбуленция.

Суровините и стопанските машини са едни от водещите стоки, обменяни между двете страни. Наблюдава се и силен интерес към потребителските стоки във вкусовия и фармацевтичния сектор и електронната търговия. Гостът обясни, че румънската потребителска количка средно е до 4 пъти по-голяма от българската. Навлизането на румънският пазар изисква търпение и финансов ресурс, като прагът за навлизане вече не е толкова нисък, колкото преди години.

Средата на възнагражденията, данъците и пазара не труда в Румъния не е много по-различна от тази в България. Там се наблюдават по-високи заплащания, като икономическият център не е само столицата Букурещ. У нас данъчният режим е по-благоприятен, но Румъния разполага с повече диференцирани ставки за ДДС, като тези на храните и неалкохолните напитки, лекарствата и книгите. Гостът допълни, че теорията за по-евтиното производство в България и по-скъпото му продаване в Румъния е мит, тъй като има редица сектори, в които стоките в северната ни съседка са по-евтини. Българските компании, конкуриращи се на румънския пазар трябва да предизвикат интерес по някакъв начин, ако искат да са конкурентоспособни.

Гостът разкри, че темата за локалния Шенген е била обсъждана в Палатата. Преди темата е срещала подкрепа в Румъния, но сега убежденията са, че е по-добре и двете държави да влезнат като пълноправни членове в пространството.

„Мнението на Палатата е, че дори в краткосрочен план това да е добро решение, то в дългосрочен няма да е. Имаме опасения, че това ще ни постави в дългосрочна перспектива извън Шенген, извън еврозоната – в периферията на ЕС. В дългосрочен план България и Румъния няма да спечелят.“

Румъния от почти десетилетие проявява интерес към членство в еврозоната, но ходовете бяха отлагани. В момента страната има политическата воля, като може да се опита да се присъедини още през 2026 г.

Преминаването на границата между двете страни остава най-голямата пречка в търговските отношения. Все още не се прилага бързо работещо решение, което да облекчи проблемът със забавянето на камионите и напрежението през лятото около туристическия трафик.

„Едно дългосрочно решение по отношение свързаност винаги са мостове и винаги това е стояло на дневен ред. Много говорене имаше тук, като най-после имаме светлина, вече има финансиране осигурено за предпроектни проучвания. И двете държави кандидатстваха към ЕК и има 7 милиона евро, които са на разположение, за да може да започне това предпроектно проучване и е ясно къде ще бъде локацията. Но това е в дългосрочен план, а какво правим до тогава обаче.“

Множество транспортни компании предлагат административни решения за облекчаване на забавянето, като те вярват, че предложенията могат да облекчат трафика, дори и да не решат изцяло проблемите. Част от тези решения включват изнасяне на кантарите извън границата и въвеждане на онлайн плащания за такса „мост“, но за прилагането им липсва политическа воля.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.