Липсата на свободна работна ръка и безработицата най-ясно индикира настоящето състояние на пазара на труда. От една страна се вижда ниска безработица, докато в хода на пандемията по време на първите локдауни достигнахме безработица от порядъка на 300 хиляди души, което беше абсолютен рекорд. Това заяви Адриан Николов, Институт за пазарна икономика в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Вече сме на нива под 150 хиляди безработни, което означава, че предлагането на труд е много свито като цяло – т.е. е останал много малко свободен трудов ресурс на българския пазар на труда. Това се отразява и на търсенето. Има една постоянна тенденция към спад на регистрираните в Агенцията по заетостта свободни работни места. През 2022 г. те бяха от порядъка на 20-25 хиляди месечно, а към края на 2023 г. са около 10 хиляди, коментира още Николов.

„Това очертава неприятна динамика на пазара на труда, защото означава, че той стагнира. От една страна бизнесът очевидно не успява да намери необходимия си свободен трудов ресурс, който да прави експанзия и да инвестира повече. Същевременно останалите безработни не успяват да се реализират трайно.“

Николов отбеляза, че около една трета от тези 150 хиляди са трайно безработни от над 1 година. Това са хора с много ниско ниво на образование и не могат да се реализират на пазара на труда, защото техните умения не се търсят в бизнеса.

Като обичайна противоотрова на стагниращото състояние на пазара на труда Николов определи раздвижването на държавната политика.

Според Николов едното решение е внос на работници, което доста бизнеси предприемат. Това обаче е доста сложно в България като членка на ЕС, защото за хората от високия сегмент на пазара на труда, се конкурираме с цяла Западна Европа. В тази връзка българските бизнеси имат много малко привлекателни фактори на фона на своите западни конкуренти. В ниския сегмент стоят доста сериозни административни изисквания в бизнеса, свързани с пазарни тестове, настаняване и минимални заплати, които спират подхода на заместване.

От гледна точка на стимулирането на вътрешното предлагане според Николов най-доброто решение е инвестицията в преквалификация и подобрение на уменията на настоящите безработни. На този етап обаче, държавната политика преследва обратното – предимно се създава временна заетост.

До 2019 г. България беше с нетна негативна миграция – т.е. повече хора напускат страната, отколкото идваха да живеят у нас. Covid пандемията до голяма степен обърна тази динамика. Немалка част от завърналите се са от Западна Европа и САЩ, но и немалка част са приходящи работници. Голяма част от върналите се българи в резултат на пандемията останаха дългосрочно. В това отношение се наблюдава един положителен нетен баланс, изтъкна Николов.

„България от нетен донор на хора, се превърна в нетен получател.“

Регионалните различия в безработицата за много големи. Докато в София тя е около 1,5% и няма накъде повече да върви надолу, в най-слабо развитите области тя все още надхвърля 10%. Заетостта в големите градове като Варна, Пловдив и София надхвърля 75%, но има области като Силистра и Кюстендил, в които тя продължава да е под 60%. Това означава, че почти половината хора от тези, които биха могли да работят там, не го правят, посочи Николов.

В доклади на БНБ, които изследват структурата на т.нар. имигрантски пари, се посочва, че средствата на гурбетчиите често се насочват към най-бедните райони като Монтанско, Сливенско и др., допълни Николов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Българският пазар на труда се намира в историческа ситуация

Силният пазар на труда, на който залага Федералният резерв, може и да не се случи