Ресурсът в здравеопазването е огромен. Около 4,5 млрд. лева е публичният ресурс и горе-долу толкова е и доплащането от страна на пациентите, като много малка част от това е организирано по нормален, европейски начин, като допълнително здравно осигуряване. За мораториума на нови болници мнението на Българската болнична асоциация е, че тази забрана е много грешна и граничеща с пагубна мярка. Здравеопазването е сфера, която трябва непрекъснато да се обновява и развива. Това се случва с разкриването на нови дейности и на нови лечебни заведения. Това каза Иван Тодоров, зам.-председател на Българска болнична асоциация, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Всяка политическа турболенция се отразява зле и дистабилизиращо на всяка система, но това с особена сила важи за българското здравеопазване, което от 2020 година насам е в перманентна криза. Причината до голяма степен се корени в пандемията от Covid, но в България, поради неслучилите се и незавршени рефхорми сме в постоянна ситуация на нестабилност, каза Тодоров. "Лошото е, че нямаме обща визия, която да бъде следвана и при тези чести смени на правителства има и честа смяна на стратегията".
Здравеопазването е сфера с много голям публичен ресурс, с постоянна нужда от нови визии и политики и голямо поле за регулаторно-контролна и дори чисто командно-административна намеса на държвата, подчерта гостът. По думите му от огромния финансов ресурс в здравната система на България "за съжаление само 50% са публичен ресурс и въпреки заявките и опитите на серия правителства т.нар. "кешово доплащане" от джоба на пациентите в най-лошия възможен вариант продължава да се случва".
"Ресурсът в здравеопазването е огромен. Около 4,5 млрд. лева е публичният ресурс и горе-долу толкова е и доплащането от страна на пациентите, като много малка част от това е организирано по нормален, европейски начин, като допълнително здравно осигуряване".
Взетото от Министерски съвет в последния момент решение за мораториум върху откриването на нови лечебни заведения преди приемането на нова национална здравна карта Иван Тодоров коментира, като каза, че това решение е "абсолютен нонсенс".
"Аз съм представител на българската болнична асоциация, в която членуват най-големите болници в България (и държавни, и частни). Кой би имал интерес от мораториум на нови болници? Би трябвало това да са съществуващите играчи, защото няма да се появява нов конкурент. Но мнението на Българската болнична асоциация е, че тази забрана е много грешна и граничеща с пагубна мярка. Защото здравеопазването е сфера, която трябва непрекъснато да се обновява и развива и това се случва с разкриването на нови дейности, с разкриване (ако пазара го изисква) на нови лечебни заведения".
Странно е защо в последния възможен момент се гласува такова решение и не е ясно дали ще има законодателно продължение от тук нататък, защото само преди няколко месеца Народното събрание отхвърли тази тема, а сега се приема това решеине сякаш това е най-важната тема в държавата, изтъкна Тодоров и добави, че не само, че няма нищо лошо в това някой да реши да инвестира в нова болница, но това е и в интерес на българския пациент - инвестиции в нови дейности. "Какво значи държавата да се намеси командно-административно и да каже: спрете тези дейности?"
Базовата идея, каза събеседникът, вероятно е да се преценява на база на съществуващото население и наличния медицински ресурс, къде има недостиг и къде има излишък от лечебни заведения, но този подход прилича на планова икономика. "Явно в главите на част от управляващите има желание за връщане на плановата икономика и може би на системата, при която не пациентът, не здравният "пазар", а някакви плановици в кабинети решават кое на къде да се насочи. Това винаги е пагубно и винаги е било лошо за всеки сектор".
"Прилича на една вратичка в резултат на много силен корупционен натиск и заявка: Не правете нищо в здравеопазването, докато не се върнем. Докато не можем пак да участавме в разпределенето на този ресурс". "Един мораториум е военновременна мярка. Няма ситуация, която да изисква сега да се спре инвестицията в нови дейности, ново оборудване, нови методики, нови терапии. Нелогично е".
"Не искам да смятам, че има много тълмни замисли, а по-скоро недостатъчна компетентност", заяви Тодоров. "Настоящите управляващи имат някои по-леви (да не кажа левичарски разбирания за ръзвитие на икономическите, социалните и политическите процеси и смятат, че с малко по-силна роля на държавата могат да се оправят някои дефицити. Ние сме виждали, че това в повечето случаи далеч не работи така".
Другата причина (надявам се, че не е така) е огромен корупционен натиск, защото инициативата на активните хора в България няма да спре и те ще търсят варианти и вратички за реализиране на инвестиционните си намерения. А, когато има мораториум, тези вратички се намират (за съжаление) чрез корупционни практики.
Каква ще бъде ролята на изкуственият интелект и "биг дейта" в бъдещето на медицината? Защо в България липсата на специалисти по здравни грижи става все по-остра и отдавна е дълбоко отвъд критичните нива? На какво се дължи популярността на медицинските грижи в съседна Турция?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.