Докладът на Световната банка за България не разкрива нищо ново, което да се различава от предните такива доклади. Българската икономика е подценявана, което е начин за поставяне на сериозни спирачки. От институционална гледна точка това е просто проява на здрав консерватизъм, като институцията смята, че в тази част на Европа се лъже за данните, поради което прилагат всякакви филтри и методи за изчистване на надути данни, това коментира Емил Хърсев, финансист, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Сливането на агенция „Митници“ и НАП е по съвременните виждания за по-модерен начин на организация на приходните агенции в държавата, като модела следва този в множество европейски страни като: Великобритания, Ирландия, Дания, Испания и др., каза Хърсев. Той допълни, че е добър механизъм, който той лично е предлагал преди около 10 години, когато е било въведено в Обединеното кралство. Интересно е, че толкова консервативна по отношение на институциите страна като Великобритания, се въвежда тази мярка, като гостът обясни, че има много технологични предимства зад промяната. Тази мярка улеснява обмена на данни и информация между институции без ведомствени бариери.
В доклада на Световната банка за България не се откроява нищо ново, което да е различно от последните 20 години. Българската икономика отново се подлага на съмнение, като според госта, подценяват се прогнозите за развитие, а от 90-те години на миналия век насам не се е сбъднала нито една от тези прогнози на Световната банка.
„Подценяването на една икономика е начин за поставяне на едни сериозни спирачки. От институционална гледна точка това е просто проява на здрав консерватизъм, тъй като се има предвид и това е дълбоко вкорененото впечатление сред персонала на институцията, чевсички страни в нашата част на Европа много се лъже, поради което прилагат всякакви филтри и методи за изчистване на надути данни.“
Гостът смята, че икономическата обстановка у нас е нормална, с оглед на икономическите сътресенията в ЕС, като България е една от малкото развиващи се страни в съюза. Много по-добър е тренда за повишение на инвестициите у нас спрямо предходните 2 години, в които държавата се управляваше от служебни правителства и витаеше несигурност. Гостът каза, че движещият елемент не е външен, а вътрешен, тъй като инвестициите нарастват заради растящия брой на придобиванията от чуждестранни инвеститори на родни компании.
Относно готовността за влизане на България в еврозоната, гостът смята, че такава съществува от 1996 г., що се отнася до финансовия сектор.
„Мисля, че този въпрос се разглежда в една странна светлина, особено в популярен план. Излиза, че ние сега стоим на трамплина на един басейн и сега ще скочим във водата, не е такъв случая, ние отдавна сме въвели еврото и ако това някой не го знае, изглежда не обръща никакво внимание на банковата статистика и не му прави впечатление какъв процент от всички натрупвания в България всъщност са в евро, каква част от разплащанията вътре в страната са договорени в евро.“
Ръстът на цените на жилищата у нас не е много по-висок от хармонизирания индекс на инфлацията, като по-скоро се вижда повишение на възстановителната стойност на имотите и
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.