Няма никакво съмнение, че Западният свят може да надвие Русия и нейните съюзници, защото съвкупният БВП на държавите, които подкрепят Украйна в този военен конфликт, е приблизително 50 трлн. долара, а от другата страна седят Русия, Северна Корея, Иран и Китай, като китайския БВП, който единствено може да повлияе съществено, е по-малко от 20 трлн. долара. Икономическият капацитет го имаме. За съжаление това не се претворява на бойното поле. Това каза Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

“Няма политическа воля, а няма такава, понеже на европейските общества не им се воюва. Но, когато сме изправени пред подобни милитаристични, агресивни режими, опитите с декларации и благи думи да им се противопоставим няма как да се случат. Тези режими разбират само ако се демонстрира сила. Само тогава те взимат насериозно нашите позиции”. 

Второто нещо е страхът на европейските лидери, че пренасочването на малко повече средства в сферата на отбраната ще повлияе върху стандарта на живот на европейските граждани. Разбира се това е така, но от друга страна става въпрос за сигурността. Както виждаме, а Украйна ни го напомня, сигурността е безценна. Без нея в един момент всичко останало може да бъде загубено, припомни гостът.

Споровете между украинския президент и генералния щаб на армията им са нещо, което се случва във всяко демократично общество - дебатира се около това в каква посока трябва да се промени политиката, за да се постигне целта, която е поставена. Но украинският президент все още е достатъчно популярен, като събира 62% подкрепа. Тя е далеч от “онези 80%, които бяха преди няколко месеца”, но това е “съвсем нормално в един продължителен конфликт”. Освен това става дума за чувствителни въпроси. Украинската армия иска да бъдат мобилизирани около 500 000 човека, “но от политическа гледна точка това е изключително сложен въпрос”. 

Относно военния капацитет на Запада и на Русия гостът коментра, че “милитаристични режими, в какъвто на практика се превърна Русия, винаги са инвестирали огромна част от обществения ресурс във военната сфера”. Докато, особено в Европа, бяха отделяни много по-малко средства за отбрана и “въобще се забрави идеята за отбраната в класическия смисъл на думата и голяма част от въоръжените сили на страните в Европа и въобще военната индустрия бяха сведени до минимум”. "Оказа се, че в такива елементарни неща, каквито на пръв поглед изглеждат боеприрасите, Европа всъщност е свила производството до абсолютния минимум". 

“Но както се видя, в класически военен конфликт, когато имате сравнително равностоен противник, какъвто е Русия, количеството побеждава качеството”. 

Виждаме, че въпреки декларираните успехи, Русия би изглеждала много по-зле, ако не е помощта, която получава от своите съюзници, като Северна Корея и Иран, но също така и, че най-голяма част от атаките са всъщност с иранските дронове. 30% от руския бюджет тази година ще отиде за отбрана и още 10% за национална сигурност. Тоест, 40% от бюджета ще отиде за това и руското общество ще го усети. То и сега го усеща, въпреки опитите на режима това да не изглежда видимо, коментира Иванов.

“Проблемът е, че Западният свят и особено Европейският съюз, въпреки тези две години война, и въпреки политическата риторика как за нас това е изключително важен конфликт, как от него зависи бъдещето на Европа, нашата сигурност, всъщност ние не претворяваме този политически израз в реални действия”. 

Прогнозите са, че 2024 година ще бъде критичната по отношение на военната помощ, която може да се окаже на Украйна и от 2025 година тези инвестиции, които се правят сега, ще дадат резултат, подчерта гостът. 

На въпроса дали Украйна може да спечели тази война гостът бе категоричен: "Разбира се, че може, стига да получи нуждата подкрепа. Ние видяхме още в началото на войната, че Украйна демонстрира способности да използва изключително ефективно това, което притежава и това, което й беше дадено и, разбира се, ако то бъде доставено навреме и в достатъчни количества, резултатът няма да закъснее".

Бавното предоставяне на помощи донякъде предопредели и настоящото състояние на военния конфликт, добави събеседникът. “За съжаление от една страна нерешителността на европейските лидери, а от друга страна и обективно самите ограничени възможности на тези страни да оказват помощ, доведоха до това, което наблюдаваме”. 

Нивото на ядрена заплаха в момента е най-високото от Кубинската ракетна криза насам и не по наша вина - на Западния свят и на НАТО в частност, каза Ивайло Иванов. “Наистина има такава заплаха, но тази заплаха няма да изчезне, ако ние демонстрираме готовност за компромис или за преговори. Защото това ще направи другата страна по-агресивна”. 

“Ако ние демонстрираме подобно поведение пред Русия. Тоест, готови сме да реагираме на такива заплахи и да удовлетворим исканията на Русия, всъщност от гледна точка на бъдещето и на геополитическата позиция на Европа, ние на практка ще изчезнем в този геополитическия свят и няма да бъдем фактор. Това първо”. 

И второ - очертава се бъдеще, в което ще имаме все повече държави с ядрено оръжие - ето, Иран е на ръба да се превърне в ядрена държава. Това отваря възможността всеки, който се сдобие с ядрено оръжие или се счита за достатъчно силен, да изнудва Европа тогава, когато не му харесват нашите позиции, предупреди Иванов. “Изходът от тази ситуация е това, което правим, но ние го правим прекалено бавно и доста мудно - да инвестираме в отбрана”. 

“Картината на света не е толкова черна, колкото изглежда. Да, по тежки теми Европа трудно стига до полиическо съгласие, но няма никакво съмнение, че войната в Украйна обедини европейските държави (без една, но дори Орбан се съгласи на негова територия да има батальонна бойна група на НАТО, въпреки че е пръв приятел на Путин, някои казват - дори по-добър приятел, отколкото с останалите европейски лидери)”.

Но, да се мисли, че с предаването на част от територията на Украйна на Русия, това ще сложи край на военния конфликт и на военната опасност за Европа и в частност на България е дълбоко заблуждение, категоричен бе гостът. “Защото на първо място - какви ще бъдат чисто геополитическите последиците - Европа ще покаже, че е готова да отстъпи пред военна сила. А има поредица от държави, които са готови и заявават своите позиции да използват активно военна сила в международните отношения”.

“За съжаление това е бъдещето - през следващото десетилетие и повече - военната сила ще бъде водещ фактор в системата на международните отношения и между отделните държави. Военната сила винаги е била фактор в международните отношения, но можем да кажем, че след края на Студената война имаше един период, в който тя не беше водещ фактор. А сега всичко започва да се преценява през това какви въоръжени сили имате, какви военни способности”. 

Но при капитулиране (на практика) пред руските искания, ние ще станем жертва на собственото си желание да постигнем мир и ще демонстрираме готовност да бъдем изнудвани.  Европа ще се окаже изолирана в някаква  степен в системата на международните отношения, добави Ивайло Иванов. "А от друга страна, говорейки за подобен мир в Украйна, трябва да се отърсим и от друга заблуда. Подобно решение ще има няколко ефекта. Първото ще бъде огромна бежанска вълна от Украйна, защото според това, което се случва на окупираните територии, едва ли много украински граждани ще искат да отстанат да живеят под руско управление”. 

“Тези, които останат, ще бъдат изправени пред наистина жестоки репресии, а и не мисля, че Украйна просто ще се предаде. В момента, в който (ако се стигне до подобен вариант и Украйна види, че губи този военен конфликт), те няма да чакат украинските въоръжени сили да бъдат разгромени и унищожени, а просто ще бъдат разпуснати. Оръжието ще изчезне и ще видим една партизанска война в мащаби, в които не сме виждали от Втората световна война”.

И тази несигурност ще повлече след себе си много по-голяма вероятност за военен конфликт с Русия, отколкото ако Украйна победи в тази война, подчерта Иванов. "Виждаме, че през последния месец множество и военни, и политически лидри призоваха своите общества да се готвят за военен конфликт, да имат психологическата готовност, че е възможно да има военен конфликт с Русия. И то не държави, които обикновено се сочат като “ястреби” в отношението си към Русия, като Великобритания и САЩ, а държави като Германия - може би най-пацифистката държава в Европа, а може би и в света. Като една Швеция, като една Норвегия. Началникът на белгийския генерален щаб заяви подобно нещо. Виждаме, че тези заплахи са съвсем реални". 

"Никой не иска да се стигне до подобно нещо - война с Русия, но това не зависи от нас. Не можем да си заровим главата в пясъка и да се правим, че срещу нас не стои подобен агресивен режим, който разбира единствено от демонстрирането на сила".

Защо България “значително изостана от този процес на въоръжаване и осигуряване на отбранителни способности?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.