През 2024 година четиридневната работна седмица няма да е на дневен ред. На българския пазар на труда ще има увеличение на възнагражденията, най-вече движен от държавните мерки, а освен това сектори, в които имаше не прегряване, а прекипяване, като сектора на Информационните технологии, започва да се успокоява и балансира. Това не означава, че има тревожен спад. Това каза Мария Шишкова, управляващ съдружник Aims Human Capital, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Бъдещето на работата  е свързано с това сами да си правим "китка" от работни ангажименти и сами да си избираме работодателите, каза още Шишкова. "Това започва да се подкрепя и чисто технологично от системи, които да дават такава възможност. Хората, които ще работят по този начин, няма да бъдат всички, но ще бъдат една набъбваща част от пазара".

"Големите компании ще продължават да режат позиции и да преструктурират , защото изкуственият интелект заема своето място, но пък търсенето е толкова голямо, че хората с опит не само няма да останат без работа, а ще станат още по-търсени и ценени. Другото е, че - да, може в някои държави от Западна Европа, като Германия, да има по-минорни настроения, но пък има заявки и интерес, например, от френски компании, които биха искали да разширят своята работа и в България".

Колкото и да сме свързани с германската икономика, а тя определено е фактор, ние все пак сме свързани и с целия Европейски съюз, и не само. На българския трудов пазар има въздействие на по-песимистичните очаквания за развитието на германската икономика, но отражението е по-скоро в намаляване на темпа на развитие, отколкото на съкращаване на работни места и още по-малко намаляване на работната заплата, подчерта Мария Шишкова. Тя се съгласи, че индустриалните поръчки сериозно се забавят, но "в същото време именно в производството продължава силното търсене на кадри и то на базовите, на ниските нива".

"Защото, когато търсенето е далеч над предлагането за дълги периоди от време, това, че сега ще има охлаждане и известно намаляване на темпото на пазара, просто означава, че вървим повече към нормализиране и изпълняване на натрупаните и неизпълнени поръчки, отколкото към някакво свиване и рецесия. Поне за нашия пазар". 

За високите специализирани роли, за лидерските позиции, "където нашата квалификация е най-добра и най-богата", няма много голямо намаление на търсенето, но има много сериозно преструктуриране на пазара, каза още гостенката. "Има много компании, особено големи, международни такива, които минаха през трансформационни процеси. Те най-често се характеризират с намаляване на управленските роли. Това е естествен процес. Това ние го виждаме през един период от 10-12 години, когато на вълни започва да се преминава през сходен процес на трансформации. Но след като мине затишието в икономическото ни развитие (не очаквам никаква рецесия за България, а по-скоро намаляване на ръстовете до известна степен) ние след година - година и нещо ще се върнем отново към по-високите нараствания на процесите". 

Защо настоящите нива на безработицата в България могат да се считат за здравословни, "за да има добро движение на пазара на труда, да има стимулиране за преквалификация и за развитие"? Как секторът на изнесените услуги вече се налага да прилага методи на внос на услуги с по-висока добавена стойност дори от Австралия, за да отговори на повишените изисквания на вече обучените си кадри в България? Защо общата картина на възнагражденията в България се различава от тази в развитите западноевропейски страни и как скокът на минималната работна заплата с близо 20% на годишна база допринася за това? Какви са причините западноевропейски висши и добре квалифицирани служители да избират България, като дестинация за работа и живот и превръща ли се това вече в добре оформена възходяща тенденция? Заслужава ли си да бъдат "внасяни" кадри от страни като Виетнам? Ще се окажем ли безвъзвратно закъснели в този процес?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.