Пазарите очакват лихвите в САЩ към края на 2024 година да стигнат около 4%.  Инвеститорите, посредством пазарите, залагат на това, че сценарият за американската икономика ще бъде т.нар. плавно приземяване и то ще се случи. Изключително силни са данните за американската икономика за 2023 година - тя се разви по-добре от очакваното. Инфлацията като цяло, въпреки че все още е над целевите нива, спада с по-бързи темпове от очакваното. Това каза Петко Вълков, началник управление Трежъри в ББР, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Геополитиката през 2024 година ще бъде основен двигател за движението на пазарите. Предстоят и избори в САЩ, които допълнително могат да доведат до сътресения".

Още през декември месец пазарите започнаха да се надпреварват по отношение на това дали понижението на лихвите ще стартира буквално още от днес или през март. Дали ще бъдат три или седем на брой, каза гостът. "Пазарите продължават да твърдят, че да, икономиката през 2024 година в САЩ ще се повиши реално, може би, с 2,5%, което е по-ниско от 2023 година, но инфлацията ще продължи да пада и лихвите ще бъдат понижени от тези нива, които са в момента, като подобно нещо се очаква и в Европа, макар че европейската икономика се движи на по-различна скорост, отколкото в Америка". 

Картината в останалата част на света, извън САЩ, е доста по-различна и за това представянето на фондовите пазари там е доста по-добро в сравнение с това в Европа. Европейските фондови индекси обаче също се представиха сравнително успешно през миналата година, но продължават да се търгуват с известен дисконт, спрямо пазарите в Америка. Но единствената причина не е в икономиката. Другата е, че в САЩ пазарите са по-скоро концентрирани към един конкрентен сектор на икономиката - високотехнологичните компании - които се търгуват с много високи показатели по отношение цена-печалба, цена-продажба и пр., докато в Европа индексите не включват чак толкова на брой и почти изключват технологични компании. За това осреднените оценки на индексите са на по-ниски нива, спрямо тези в САЩ, обясни Вълков. 

Европа има редица проблеми. Не трябва да забравяме, че Китай е основен партньор на Германия, която отбеляза спад през 2023 година, който бе по-скоро очакван. Еврозоната избегна техническата рецесия, но реалният ръст беше анемичен. За това и лихвата на ЕЦБ е по-висока и лихвеният спред е в полза на американската икономика, каза още Петко Вълков. За това и очакванията са, че ако станем свидетели на повишение на лихвите, то в Европа то ще се случи с известно забавяне, може би около шест месеца, спрямо понижението на лихвите в САЩ и ще бъде малко по-плавно. 

"В САЩ говорим за първо понижение още март с 25 базисни точки, като пазарите очакват дори лихвите към края на 2024 година да стигнат около 4%. Към момента може да изглежда много оптимистична прогноза. Но само след няколко месеца може да се окаже, че повижението може да е дори и по-голямо по няколко причини".

Доброто, от гледна точка на пазарите, повишение на лихвите, се свързва с това, че очакванията за инфлацията са за допълнителен спад на инфлацията до нива, близки до целевите на Федералния резерв и за пръв път Фед ще се опита да не ограничава допълнително пазарите и да поддържа реалния лихвен процент - това е минималният лихвен процент минус темповете на инфлация поне на същите нива, каквито са в момента. И с понижението на инфлацията, за да поддържа реално лихвения процент на същите нива, чисто технически трябва да намали номиналния лихвен процент, без да има опасения, че инфлацията ще се възвърне. Всъщност това е големият риск. Дали спадът на инфлацията, който се наблюдава през последните месеци е траен и дали има фактори, които да обърнат тази тенденция, каза Вълков. "Един от рисковите фактори са централните банки. Дали едно прибързано понижаване на лихвите няма да доведе до генериране на нови, проинфлационни процеси, които да направят всичко много по-сложно и всичко, което чертаем в момента, и всичко, което пазарите очакват да не бъде тотално разбъркано, буквално след няколко месеца". 

На въпроса дали може да се размине необходимостта от увеличаване на лихвите в България гостът каза, че в момента се наблюдава известно повишение на лихвите, но в сегмента извън ипотечното кредитиране - търговско и потребителско. Но дори то се появява с известно забяване в сравнение с останалия свят. "Факт е, че при сценарий за понижение на лихвите в Европа, това ще е фактор да не видим толкова голямо повишение на лихвите, каквито опасения имаше в края на миналата година. Това ще съдейства за един по-плавен процес за присъединяване към еврозоната. Защото се очаква след присъединяването ни към еврозоната лихвените нива да не бъдат толкова волатилни, а малко по-константни, въпреки парадокса, че лихвените нива сега са малко по-ниски, отколкото в еврозоната". 

Относно вероятността за забавяне в приемането ни в еврозоната събеседникът коментира, че "решението не е при нас, а е в ръцете на еврозоната", а "това, което  трябва да направи България, е да спази критериите от Маастрихт". "Като цяло те се спазват, с изключение на инфлацията". И за това е много важно дали е възможен определен компромис, както беше с Хърватска и "дали България ще си напише домашното". 

Оптимистичният сценарий за членство от началото на през 2025 година е ако се гледа трендът и посоката в която се движи инфлацията, а не толкова абсолютната стойност, добави гостът. Има шанс и следващата година да се случи, но може процесът да се забави, например с шест месеца. Процесът по приемането ни в Шенген също ще покаже дали в тези държави има настройка за приемане на нови членове. 

Кои са най-интересните сектори на пазара към момента според събеседника и защо гостът каза, че по-скоро би се "въздарал от по-активни инвестиции, особено в САЩ"? Защо т.нар. "Великолепни Седем" ще трябва да бъдат намалени на "Великолепните Шест"? Намира ли се в "цветущо здраве" по-малкия (за размерите на САЩ) бизнес?

Разговорът не е препоръка за инвестиционно решение. 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.