Бизнесът не би трябвало да се гневи на промяната в максималния осигурителен доход, тъй като зад него стоят стратегии. Това, на което трябва да се гневи е, че се случва в последния момент, след като компаниите вече са планирали и приели бюджетите си. Голяма част от хората не могат да си инсталират мобилно приложение, това обезсърчава компаниите да инвестират в разработване на подобни приложение и дигитализация. Ролята на ИИ ще се засилва, но България е далеч от по-агресивното въвеждане на ИИ, спрямо други държави, тъй като спестеният капитал от замяната на работник с ИИ няма да е голямм, това коемнтира Юлиян Маслянков, изпълнителен директор на Sirma InsurTech, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Има какво да се желае от дигитализацията в България, като проучване поставя страната на 27 от 28 държави по дигитални компетенции сред населението, каза Маслянков. Той допълни, че проучването сочи, че 40% от населението на могат да си инсталират мобилно приложение, като тази липса на дигитални компетенции се отразява на дигитализирането на бизнеса и публичната сфера.
През изминалата 2023 г. Sirma InsurTech се представя много добре, като успешно завършват голяма миграция на голям техен клиент в застрахователния сектор. Помагат на компанията да се преориентира от продуктово към клиентски ориентирана компания, което е амбициозна задача в застрахователния сектор. Гостът обясни, че предстои и пътуване до Централна Азия, където ще разговарят с потенциални клиенти.
От увеличението на максималният осигурителен доход най-потърпевши са компаниите, като не би трябвало бизнеса да се гневи на подобен тип промяна, тъй като зад нея има даден стратегия или политика.
„Това, на което трябва да се ядосва бизнеса е – не може да се случва в 12 без 5 – това е абсолютно неприемливо, особено по-големи компании, холдинги като нашия, когато ти това си го планирал вече си го бюджетирал, то е минало през одобрение и тн. И изведнъж някой, в края на ноември и началото на декември, решава и казва: „Сега тук ще направим една данъчна промяна. Тя няма да се отрази кой знае колко.“
Рецесията в Германия и нестабилността в икономически и геополитически план се отразяват на компаниите у нас. Гостът обясни, че средно и високо квалифицираните работници най-малко усещат напрежение, като по-базовите позиции са първите, които изчезват в такава ситуация, защото бизнеса започва да се въздържа от инвестиции. В България голям проблем на индустрията е липсата на кадри.
„Как се решава този проблем, опитваме се да си ги създаваме (кадрите), което е дълъг, сложен, бавен процес.; Проблема на това е, че отнема сериозно време и сериозна инвестиция от страна на работодателя.“
Нивото на дигиталните продукти във финансовия сектор, които се развиват у нас и се изнасят за международните пазари са на високо ниво като идея, концепция и реализация.
„Като потребление, то вече зависи от финансовата сфера дали тя е готова да адаптира и да приложи това, което се ражда тук. Голяма част от тези финтех и шортех стартъпи работят предимно с клиенти в чужбина.“
Работата с клиенти в чужбина се дължи на липсата на готовност от страна на финансовите институции да бъде въведено. Но гостът смята, че то ще бъде въведено в някакъв момент, но зависи от клиентското желание и нужда.
„Ако 50% от хората не могат да си инсталират приложение, защо да им го правиш това приложение.; Какъв е смисъла ти да инвестираш в посока да му даваш приложение, с което той да прави още по-сложни неща, той още не може да го инсталира.“
Все по-голяма ще става ролята на изкуствения интелект (ИИ). Като гостът обясни, че са работили с клиент, който е искал да въведе автоматичен колцентър, в който ИИ отговаря на въпросите на клиентите. Той допълни, че България е далеч от по-агресивното въвеждане на ИИ, спрямо други държави, тъй като спестеният капитал от замяната на работник с ИИ няма да е голям. Проблемът в страната е липсата на качествени кадри.
Гостът не е съгласен с позицията, заемана от България, по отношение на Шенген. Той смята, че страната ни трябваше да е втвърдила тона преди години, тъй като спазва изискванията за членство, но заради вътрешно политически причини в други страни не биваме приети.
„Не може заради вътрешно политически или други игрички, някой да ти казва: „Не“. Аз лично това никога не съм го приемал, не от сега, а от преди много много години съм на мнение, че трябва много твърдо да се застане и да се отстои позицията, защото иначе не е съюз.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.