През новата година очаквам да изкристализира доколко изкуственият интелект може да революционализира финтех сектора. Дигиталното евро ще стане факт през 2028 година, защото европейските регулатори оказват натиск. Банките в еврозоната, особено във Франция и Германия, вече се подготвят. Докато финтех компаниите не проявят по-голям интерес към реалната икономика, например кредитиране на малък и среден бизнес или големи инфраструктурни проекти, няма да бъдат толкова значим фактор във финансовия свят, какъвто са банките.Това каза доц. д-р Деян Радев, преподавател по FinTech и банкиране в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", директор на CEE Center for Digital Finance и вицепрезидент на FEBA Alumni Club, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Дигиталното евро ще се случи реално през 2028 година, но банките в еврозоната вече се подготвят, каза доц. Радев. "Определено има натиск от страна на европейските регулатори, така че то ще бъде въведено. Това ще доведе до нова инфраструктура и банките си казват: "Така или иначе това ще се случи. Как да печелим от това, какви бизнес модели можем да създадем, за да се възползваме от тази нова фиатна валута".

"Подготовката за дигиталното евро вече тече, особено в Германия и Франция. Ние не го виждаме, защото до 2027-2028 няма да има засилена кампания, но Европейската комисия и ЕЦБ се интересуват от мнението на гражданите и точно за това този проект се забавя. Много държави вече въведоха дигитални валути, докато ЕЦБ заговори за това през 2020 г., а хоризонтът за въвеждането е 2028 г. И причината е, че имаше няколко запитвания към гражданите на еврозоната за това какво очакват да получат като услуга. Не е изненада, че гражданите определят анонимността като най-важно свойство на разплащанията с дигиталната валута".

Това технологично е напълно възможно, подчерта гостът. "Теоретично е възможно националните регулатори да създадат напълно анонимизирана, а не псевдо анонимизирана система на дигиталната валута, но регулациите в момента не позволяват анонимност - всички електронни разплащания трябва да оставят следа. Банките, финансовите посредници и търговците трябва да знаят с кого работят". 

"През новата година очаквам да изкристализира доколко изкуственият интелект може да революционализира финтех сектора - да замести голяма част от услугите, да измести много от специалистите". 

Директно приложение на изкуствения интелект отдавна виждаме в употребата на чат-ботове, добави доцентът. "Още преди да нашуми толкова много ChatGPT, чат-ботовете бяха толкова развити, че не можеха да бъдат разпознати от реалните хора. Това е едно от приложенията. А нещо, което е "зад кадър" и не се вижда директно от клиентите, е оптимизацията на процесите и това се случва не само в банките и финансовите компании (...). Това води до пренареждане на позициите и преквалифициране на персонала". 

Според госта цялостното развитие на финтех води до промяна на финансовата архитектура. Във връзка с темата за крипто той коментира, че в началото идеите при въвеждането на криптоактивите "бяха доста романтични, но в един момент се оказа, че най-ценното е самата технология".

"В света ще има все по-малко валути. Въпросът не е да се освобождаваме от валути или да заклеймяваме регулаторите като зли сили. Но някои от тези криптовалути ще се утвърдят и ще се добавят към традиционните разплащателни средства - напр. биткойна и етириума. Но целият този процес по появата на криптовалутите беше ценен с това, че се създаде един прототип на това как може да се подбри световната разплащателна система, защото в момента разплащателните системи са национални и създадени като такива. Те много трудно си комуникират", обясни гостът. "Докато биткойн доказа, че световната разплащателна система може да бъде нещо наднационално, онлайн, 24 часа и 7 дни в седмицата". 

"За това се и използва - да могат да се правят големи трансфери на средства по всяко време".

Финтех компаниите се концентрират върху подобряване на самата инфраструктура - по-бързо движение на средствата и разплащане, но освен ако те не се превърнат в банки, не могат да постигнат големият обем, на който са способни банките, подчерта Радев. "Нещо, което финтех компаниите все още не осъзнават е, че не могат да постигнат такъв обем, какъвто имат банките. Банките са огромни играчи". 

"Миналата година в българската банкова система нямаше много промени във финансовите технологии, но банките пак успяха да натрупат над 10 млрд. лева допълнителни спестявания, депозити, които да отдават като кредити. Докато целият финтех сектор приходите са около 2 млрд. лева. Просто, защото през банковата система преминават всички плащания за заплати и много от нас не харчат веднага заплатите си, а парите се задържат в системата и банките оперират с тях". "Докато финтех компаниите не проявят по-голям интерес към реалната икономика, например кредитиране на малък и среден бизнес или големи инфраструктурни проекти, няма да бъдат [толкова значим фактор във финансовия свят, какъвто са банките]".

Има ли потенциал все още в самата концепция за NFT? Какви са стъпките, които са предприети в момента за стимулиране на финансовата грамотност в средните училища?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.