Когато разглеждаме резултатите от PISA трябва да се уточни един фактор, че учебните програми, по които се учат децата в България са различни от формата на PISA, като се залага на част от уменията, които тестът изисква, но в учебните планове са заложени и други цели. Една от основните промени, които трябва да се предприемат в образованието е засилване на практическото ориентиране на програмите и олекотяването им. А намирането на учители става все по-трудно, това коментира Ивайло Ушагелов, директор на Национална природо-математическа гимназия (НПМГ), в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Когато разглеждаме резултатите от PISA трябва да се уточнят два фактора, единият, от които: учебните програми, по които се учат децата в България са различни от формата на PISA, като се залага на част от уменията, които тестът изисква, но в учебните планове са заложени и други цели, каза Ушагелов. Друг фактор е и разминаването на при формата и задачите представени на Националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити и тези на PISA.

Гостът обясни, че в момента се разработват промени от страна на МОН,  които намалят фактологията и засилват практиката, но се уголемява дупката между учебните програми в училищата и тези в университетите. Той смята, че автономността на висшите учебни заведения им позволява да определят начина на прием, като част от тях не се съобразяват с учебните програми заложени от МОН или с изискванията на PISA.

„Нека и ние да се поставим на мястото на децата и родителите. Кое ще бъде приоритет – покриването на формата PISA или формата НВО 7-ми клас или кандидатстудентския изпит.“

Ушагелов обясни, че липсват часове за упражнения и затвърждаване на знанията. Той допълни, че практическото прилагане на знанията, изисквани от PISA, по-лесно ще се предадат на ученици от така наречените по-елитни училища.

Една от основните промени, които трябва да се предприемат в образованието, според госта е засилване на практическото ориентиране на програмите и олекотяването им. Също така справяне с висшите учебни заведения, в които приемът не се осъществява с НВО, а провеждат собствени изпити, на които правят собствен прочит на материала.

Друг проблем за образованието е тежкото съдържание във втория гимназиален етап, който включва 11-ти и 12-ти клас. Гостът смята, че има нужда и от промяна във наредбата за приобщаващо образование, тъй като това е системата, по която се прилагат санкции и наказания на учениците, но тази процедура е тромава и рядко води до резултати.

Ушагелов обясни, че математиката може да стане по-достъпна, чрез засилване на практическия елемент. Той даде пример с НПМГ, където имат допълнителен час математика, но тя е насочена към профила и професионалното развитие на учениците.

Все по-трудно става намирането на учители, като училищата не могат да се конкурират с възнагражденията на частния сектор.

„До преди 1-2 години (липсата на кадри) беше информатика и информационни технологии. Вече добавяме в спектъра, от последните две години, математика, физика, химия – природните науки.“

Гостът обясни, че имат изключително добро партньорство със Софийския университет, като университетски преподаватели идват да преподават и в училището. От друга страна партньорството с бизнеса е изключително трудно.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

България може да изживее своя PISA шок в образованието

Доц. Георги Бърдаров: Радикална реформа в образованието и високи доходи ще задържат младите

Киберсигурността като специалност трябва да навлезе и в средното образование

Футуризъм: Обществата на бъдещето и образованието, което ще ги подкрепя