В България колите са гръбначен прешлен на транспортните системи, чрез тях се извършва огромен дял в преноса на стоки и пътници, като има проблем по-скоро с качеството, а не с количеството, като нямаме начин, по който да измерваме качествено възрастта на автомобилния парк. По неофициална информация средната възраст на този парк е над 20 години, което ни превръща в големия скрап двор на Европа, обясни гостът. Големият риск е от един огромен склад за токсичен конвенционален скрап да се превърнем в един огромен склад за още по-токсичен електромобилен скрап, с батерии от поколение, което все още е много трудно за рециклиране, това коментира Калоян Желев, автомобилен експерт, в предването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
В страната разполагаме с 4 милиона автомобила на средна възраст, по неофициална информация, над 20 г., като в последните 12 години се влошава повече, каза гостът. Новите автомобили за тази година са между 30 и 40 хиляди, а вторичният пазар е между пет и шест пъти по-голям.
В България колите са гръбначен прешлен на транспортните системи, чрез тях се извършва огромен дял в преноса на стоки и пътници, като може да се каже, че са елемент от националната ни сигурност, тъй като каквото е качеството на колата е и качеството на услугата, каза Желев. У нас има проблем по-скоро с качеството, а не с количеството, като нямаме начин, по който да измерваме качествено възрастта на автомобилния парк. По неофициална информация средната възраст на този парк е над 20 години, което ни превръща в големия скрап двор на Европа, обясни гостът. А за автомобилната тематика, с която много министерства и една агенция имат общо, не се води разговор в страната.
Тъй като автомобилите касаят пряко обществения интерес те са предмет на политика по подразбиране, смята гостът. Той заяви, че техническото състояние на автомобилите не се разглежда като величина при щетимостта и пътната безопасност у нас.
Нужна е стратегия, чрез която да се анализира текущото състояние, като се прецени дали състоянието е полезно или вредно за обществения интерес, дали развива икономиката и какво да се направи, ако ситуацията не ни харесва и какви ресурси и време трябва да се отделят за постигането на евентуални цели.
Законите у нас рядко са съпроводени от анализ на въздействието, каза гостът.
„По силата на най-различни европейски директиви и стратегии; сега ще бъдем поставени пред неизбежността да се електрифицираме; За сега процесът изглежда труден за обръщане, но пред него стоят толкова много предизвикателства, че до къде ще стигнем със тази стратегия е много рано още да се каже; Нужно е освен да мислим какво сме и дали това което сме ни харесва или не ни харесва и да осмислим националните си особености и да преценим промяната най-вече с оглед на тези национални особености, а не да преписваме това което ни се изпрати. Големият риск, според мен, е от един огромен склад за токсичен конвенционален скрап да се превърнем в един огромен склад за още по-токсичен електромобилен скрап, с батерии от поколение, което все още е много трудно за рециклиране.“
Според гостът Tesla се възползва от непазарна ситуация, като продава силно подпомаган, в много региони, продукт. Също така Желев допълни, че в автомобилната общност съществува термина ранни осиновители “early adopters”, което е прослойка хора, които купуват нова технология, като са склонни да пренебрегнат недостатъците, заради ползите притежаването на такъв тип превозно средство. След тези ранни осиновители идват и реалистите, които купуват заради преимуществата на продукта. Tesla от своя страна вече е местен продукт в Германия, а продажбите на електрически автомобили са силно субсидирани, което помага за силните резултати на американския автомобилопроизводител в страната.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.