Следващите три години не виждам как Европа би излязла кризата, в която се намира. Имаме прекалено много локални икономически центрове. А България трябва да се възползва от трендовете, които се развиват в момента в света и да не изпуска вазможности, както се случи в трите години след Covid. България пропусна да се възползва от шанса да се възстанови максимално бързо и адекватно след пандемията с помощта на европейските фондове. Това коментира Преслав Райков, финансов анализатор, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"От една страна в Германия застина индустриалното производство и то ще се нуждае от година - година и половина, за да се възстанови (ако се възстанови в този икономически цикъл). От друга страна Италия и Мелони успяха наистина да завъртят икономиката. Управлението и програмата, която предложи, може би наистина в началото на някои хора им се струваше много радикална, но тя започва да сработва".
Райков каза още: "Надявам се да не видим антиевропейска вълна именно в тези страни - Италия и Испания. Защото там има много фракции, които разработват тази идея - и покрай Brexit, и покрай Covid. Има опасност да започне една нова вълна (...). Това би било много притеснително".
На въпроса как се вписва България и процесите, които наблюдаваме в света гостът каза, че "изпускаме един много добър момент да използваме именно тези трендове", които се развиват в момента на световната икономическа и политическа сцена, "като търсенето на храни в Африка, въпреки че сме само на няколко дни с кораби път от тях".
"Частните компании правят всичко възможно, завладяват нови пазари. Но вместо да виждаме помощ от страна на държавата, виждаме обратното - държавата се намесва, за да попречи - да няма внос от Украйна, налагат се редица регулации, не се инвестира в инфраструктурата, от която този бизнес се нуждае - пристанища, ЖП терминали, ЖП връзки, съоръжения за съхранение, заводи за преработка. Не се създава условия тези хора да инвестират с дългосрочна перспектива. Изпускаме един такъв глобален тренд".
Другият такъв тренд, който изпускаме, е изнасянето на все повече производства, алармира Преслав Райков. "България успя да хване първата вълна - с аутсорсинг услугите и вече се придвижихме стъпка нагоре в тази верига, като се правят по-големи компоненти, с по-висока добавена стойност, но след Covid редица производства ще направят нова такава голяма вълна и ние трябва да сме готови да я поемем, и законодателно, и с отворен и либерализиран пазар на труда - нещо, което не виждаме, защото, ако трябва да дойде инвеститора, да отвори завод и да намери 3000 работни места - няма да може да го направи, което е огромен проблем".
Вносът на работна сила ще бъде ключов, подчерта Райков. "Системата за контрол трябва да има, но и процедурата за това един чужденец да може да дойде и да работи бързо и свободно в индустрия, която е световна. У нас трябва много лесно да може да се случва това, защото нашата икономика е лимитирана и определени производства и сектори започват да ни прескачат, защото знаят, че те ще срещнат трудности в събирането на работна сила за тяхното производство. И дори и да я имат производствена сила в Румъния, Молдова, Украйна, Сърбия или Чехия, те знаят, че ще е много трудно да я установят тук или ще им коства прекалено много време и усилия".
"За това отиват в Румъния, отиват в Гърция. Все по-често отиват в Сърбия, в Черна гора, в Република Северна Македония. Така че този тренд не трябва да се изпуска. Трябва да сме много адекватни, защото той се случва. Вече изпуснахме три години след Covid, в които все още се лутаме и се чудим как да вземем едни пари по Плана за възстановяване, без да имаме ясна идея".
Друго, върху което трябва да се се работи е да се постави "фокус върху регионите". "Да ги децентрализираме, да им дадем свобода, да се състезават помежду си. Нужно е малко да децентрализираме общините. Това ще даде мотив на тези общини да се състезават и да развиват по-добре локалните си общества. Сега, при централното планиране през бюджета, се оставят едни региони депопулизирани, без хора. Други пък са пренаселени".
Случващите се промени в Аржентина гостът коментира като каза, че страната "иска да влезе в един малко по-благоприятен клуб на търговия, в един малко по-прогнозируем цикъл на икономиката". Аржентина иска да се възползва максимално от ресурсите, които има, защото тя доставя голяма част от световните ресурси на основни пазари - САЩ, Европа, Азия.
"Доставя много руди за определени метали, както и много селскостопанска продукция. Аржентина е един от най-големите производители на соя. САЩ, Бразилия и Аржентина диктуват пазарите на соя в световен мащаб. С нарастването на потребление на храна, на алтернативни протеини, с нарастването на търсенето на животински добавки и храни за производството им, Аржентина може да диктува пазара на селскостопанска продукция".
Аржентина също е много силен играч въобще на аграрните пазари, като се произвеждат много вина, каза още Райков. "Но основното са рудите, металите и голямата част на производството на соя. Без Аржентина световната хранителна система е доста дебалансирана. Нормално е аржентинците да поискат малко по-добра прогнозируемост, защото инфлацията там в момента е 140%".
Какво се наблюдава към момента на суровинните пазари и какво да очакваме? Какви са последиците след сътресенията в компаниите за изкуствен интелект, свързани със сагата около Сам Алтман?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.