В София 11% от работната сила работи пряко с международните компании, които ще се облагат с корпоративен данък от 15%. Тази мярка може да не се прилага у нас. България е единствената страна в ЕС, в която тези компании си плащат данъка както се изисква по закон, навсякъде другаде нямат същото отношение. Причината за това е, че българската данъчна система е проста и разходите за избягване на данъчно облагане са по-високи, отколкото легалното плащане на данъци у нас. Това коментира Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Всеки един нов конкурент на тези компании ще трябва да започне при 50% по-лоши данъчни условия.“
Квази данъците са разходите за работа с правителството. Само от тази година 1% от БВП отива за увеличение за заплатите на администрацията и това е в тежест на нетните кредитори на бюджета – тези, които работят в частния сектор и несубсидирани държавни предприятия. Разходите на търговците са нетривиални, защото за отчетите на фискално чувствителните стоки, трябва да се натоварят както доставчиците, така и продавачите – това са приблизително 15 млн. разходи само на големите търговци, отбеляза Станчев.
Валутният борд в Аржентина беше демонтиран през 2000 г. поради голяма децентрализацията на фиска и местните власти създаваха пари. Те не се подчиняваха на фискалната дисциплина и това е причината да се развали целия борд. По отношение на доларизацията в Аржентина ще има внос на макроикономически процеси през инфлация от паричната политика на Фед. В момента Аржентина е в състояние да надмине България по брой фалити за сто години, смята финансистът.
Като основен проблем на Аржентина Станчев очерта централното планиране и политическа нестабилност с константно леви политики.
„Има голям неприязън към политиците, които са доказали, че могат да оправят нещо в страната.“
Управлението на България наподобява традицията на Аржентина, посочи Станчев. Взимайки предвид Бюджет 2024 той го определя като „безсмислен и нагъл като поведение и начин на обсъждане“ – няма съобразяване с държавния орган, който трябва да коментира бюджета. В сегашния Проектобюджет се демонтира планирането.
В България фискалната дисциплина е по-нарушена отколкото в Германия. От 2021 г. досега има в абсолютна стойност двойно увеличение на правителствените разходи. Те постоянно са над онова, което изисква българския закон за публичните финанси - именно 2% дефицит, а не 3%, заяви Станчев.
„През последните дни Бюджет 2024 донякъде беше оправен, тъй като една от илюзиите бе премахната – приходите от облагане на транзита на природен газ през България.“
Профсъюзът искат подкрепа за различни сектори, което означава увеличаване на заплатите в държавния сектор, които се равняват на почти 10 млрд. - 5% от прогнозирания БВП, докато трансферът към НОИ е почти 12 млрд. Сумите са приблизително равни и тук идва въпросът защо тези, които създават пречки пред икономиката, като квази данъци и разходи за работа с правителството, трябва да бъдат възнаграждавани, коментира още Станчев.
Временните мерки, които бяха взети през 2021 г., доведоха до приблизително 480 млн. лева по-малко приходи в държавния бюджет. Сега вместо да се мисли за оправяне на приходната част при ново възстановяване на универсалното облагане по непреките данъци, се мисли за контрол, който няма как да се получи, каза финансистът.
Според Станчев в момента наблюдаваме преминаване от частично предизборна традиция на водене на политика към традиция на обсъждане и договаряне, а основният проблем е доверието.
Финансистът смята, че по-скоро не се приближаваме до еврозоната, защото имаме постепенно разрушаване на онези предимства, които България има сравнение с най-богатите страни в света. Тези предимства са нисък дълг на следващото поколение, а като стабилност на фиска за периода 2014-2022 г. страната е на едно равнище с Швеция, Люксембург и Швейцария.
Целия разговор гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.