България изостава в дигитализацията в икономиката и обществото. В Националния план за възстановяване и устойчивост има заделени 23% за дигитализация, а всички останали мерки не могат да се извършат без нея, което показва колко важна е тя. По отношение на данъчните промени, свързани с максималния осигурителен доход, не е особено мъдър ход ценните кадри да получават леко сътресение, когато и без това имат алтернативи за работа в чужбина. В България IT кадрите са под средното за Европа, където те представляват 4,5% от работната сила, докато у нас са 3,5%. От тези кадри зависи как ще навлезе дигитализацията в предприятията и оттам как ще се вдигне тяхната конкурентоспособност, като се има предвид, че вече летвата на западните партньори се вдигна. Това заяви Огнян Траянов, основател и изпълнителен директор на ТехноЛогика, заместник-председател на УС на БАИТ в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
В България програмираме роботи, дигитални двойници на машините, които се използват, навлизат системите за проектиране и постоянно идват нови технологии, които са стандарт в света. Но когато говорим за дигитализация, трябва да погледнем как се организира самото производство, получаване и обработване на поръчки, оптимизация и т.н., коментира Траянов.
„Дигитализация е тогава, когато направиш конфигуратор за твоето изделие, така че потенциалният ти клиент с един клик да покаже какво иска.“
Като причина за изоставането на България по отношение на дигитализацията, Траянов посочи стратегията за възползване от евтина работна ръка. Друга причина е образователната система, която е далеч от изискванията и очакванията на пазара на труда особено в сферата на информационните технологии.
Тезите, че изкуственият интелект (ИИ) ще отнеме работата на хората е съпоставимо с индустриалната революция и животът е показал, че имаме нужда от нова и нова работна ръка, само че с други компетенции, смята гостът.
Европа се е утвърдила като моралният стожер, дори и вече да не е континентът на технологиите и производството. Този път обаче, САЩ изпревариха стария континент с приемането на превантивни мерки около ИИ, каза Траянов. В северноамериканската страна има мерки, с които човек може да получи сведения, защо дадени данни влияят на неговата оценка и възможности да изключи себе си. Важна е човешката алтернатива, при вземането на решения от ИИ.
Гостът смята, че Европа разглежда странични проявления и свързани с така наречения „социален кредитен рейтинг“, който се използва до някаква степен в Китай. Той смята, че належащ проблем е етикирането на факти, за да може когато ИИ даде някакъв факт, да може да се каже на база на какъв източник го дава.
ChatGPT разполага с 45 терабайта знания засега, като се трупат и се развиват областите, в който той има знания. Гостът обясни, че ботът се изказва умело и уверено по теми, като няма ситуация, в която да признае, че не знае, а тази информация, която може да е грешна, се използва с различни професионални и академични цели. Тук отново идва проблемът, че трябва да има отговор на въпроса от къде идва информацията.
Огромно е и предизвикателството около авторските права, обясни Траянов. И уточни, че машинното самообучение не е изкуствен интелект, а е по-скоро дресиране, тъй като то не може да прави причинно следствени връзки.
У нас не се наблюдава неуправляем политически риск, дори и ситуацията да не е във вид сходен с традиционния, но това не е нещо невиждано и не е ново за българското развитие, смята гостът. Икономическият риск у нас, както и в други държави, е свързан с овладяването на Covid кризата, като в ИТ гигантите в САЩ се наблюдава съкращаване на работна ръка. В България е важен момент да използваме средствата от НПВУ, за да се вдигнем нагоре, а не само да устоим, за целта тези средства трябва да бъдат оползотворявани. Има нужда от политици, които имат съзнанието, да се съсредоточат и да начертаят най-добрия път за страната.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.