Предложените от Министерски съвет данъчни промени целят да гарантират приходи в бюджета за догодина, за да не се стигне до ситуация, в която дефицитът ще надхвърли 3%. Всички преки данъци са подценени у нас, ако се направи сравнение със средния данъчен товар върху икономиките на ЕС. Тук преките данъци са изключително ниски, включвайки данъците за труда, а имотните данъци са четири пъти по-ниски, като дял от БВП. А половината от разходите за пенсии се осигуряват от бюджета. Това говори, че пенсионната система осигурява само 50% от необходимото, това коментира Юлиян Войнов, икономист, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Предложените от Министерски съвет данъчни промени целят, на първо място, да гарантират приходи в бюджета за догодина, за да не се стигне до ситуация, в която дефицитът ще надхвърли 3%, за целта на страната за влизане в еврозоната, каза Войнов. От друга страна тези промени имат макроикономически смисъл, тъй като част от предложенията са свързани с промяна на данъци, плащани в определени сфери, които са на номинални стойности, а след високата инфлация, тези стойности са подценени.
Прогнози, като ръст на БВП от 3,2% за 2024 г., , когато са правени тези прогнози се очакваше ръст на икономиките. Но се очертава тежка 2024 г., а до съвсем скоро имаше еуфория на пазарите и се говореше за меко кацане в САЩ, а прогнозите, включително и за еврозоната, бяха доста оптимистични, каза гостът. Той допълни, че вече разочарованието надделява в САЩ, а Германия официално прогнозира спад на БВП, в края на тази и началото на следващата година.
Високите лихвени равнища влияят негативно върху пазара на труда, като се увеличава безработицата, което говори, че прогнозите за следващата година по-скоро няма да бъдат изпълнени, а специално за България със сигурност прогнозата за ръст на БВП няма да бъде осъществена, смята Войнов.
Всички преки данъци са подценени у нас, ако се направи сравнение със средния данъчен товар върху икономиките на ЕС, каза гостът. Тук преките данъци са изключително ниски, включвайки данъците за труда, а имотните данъци са четири пъти по-ниски, като дял от БВП. В западните държави витае разбирането, че увеличаването на лихвените проценти, води до намаляване на цените на имотите и намаляване на броя сделки, но ако погледнем нивата на лихвените проценти по ипотечните кредити, у нас, сме едни от шампионите в ЕС.
Гостът обясни, че в развитите икономики, в които има нормална парична политика, лихвите по кредитите за бизнеса и домакинствата се предопределят от основния лихвен процент на ЕЦБ. В България лихвите по кредитите нямат общо с основния лихвен процент на БНБ, това води до ниските ипотечни кредити.
В София около 33% - 35% от жилищата са необитаеми, огромна част от тях са инвестиции на хора със сериозни приходи, които голяма част от тях не са обложени с данък, като инвестират в имоти, за да се предпазят от инфлацията, каза гостът. Той допълни, че по официални доклади сивата икономика у нас е 33%, като един от методите за измерването ѝ е консумацията на електричество. Гостът каза, че има модели, които смятат, че при определена консумация на електроенергия, БВП е подценен.
„При приемане на еврото трябва да е ясно, че левовете ще бъдат обърнати в евро само тези, които са в банките и могат да бъдат доказани като официален доход, на който са платени данъци.“
Гостът каза, че по данни, излезли днес, се оказва, че спрямо 2019 г., когато данъчната ставка на ресторантьорския сектор бе 20%, при оборот от 3,6 милиарда те плащат 4 пъти повече ДДС, спрямо сега, когато оборотът е 4,6 милиарда.
Сравнение с останалите държави от ЕС, показва, че имаме ниски данъци, каза гостът. Ставките плащани върху имоти всяка година у нас са 4 пъти по-ниски от средната ставка платена за имоти в други средно европейски държави, със сходен мащаб. Тези ниски ставки привличат капитал, който независимо дали е обложен или не се насочва към тези сектори и намаляващите имотни сделки, които се наблюдават в ЕС и САЩ, не се вижда тук, смята гостът.
В София от 750 хиляди жилищни имота, 250 хиляди стоят празни, решението на този проблем може да дойде от данъчни политики, като една от идеите на предложените промени е такава. У нас има сериозно изкривяване между косвени и преки данъци в пъти. Преките данъци в България са изключително ниски, а сме на второ място в ЕС по дял приходи в бюджета от косвени данъци, единствено Хърватия има по-голям дял, обясни Войнов.
Тук основна практика е осигуровките да се плащат на минимална работна заплата, като данни сочат, че 50% от работещите се осигуряват на нея. А половината от разходите за пенсии се осигуряват от бюджета, каза гостът. Това говори, че пенсионната система осигурява само 50% от необходимото. След като преживяхме сериозна инфлация от над 20%, за миналата година, доходите на населението изпреварват инфлацията, това обяснява вдигането на максималния осигурителен праг.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.