Българската мебелна индустрия изпусна златен шанс през 2021 година да измести много доставчици от Далечния Изток и от други страни. Съжалявам, че тогава държавата не застана зад нас. Това каза проф. д-р Васил Живков, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Българската мебелна промишленост е експортно ориентирана индустрия, която е на 15-20 място по оборот в Европа, въпреки че по площ на горите България е на осмо място, каза гостът. Мебелната индустрия се разви доста добре през последните 20 години. Стоим много добре на международните пазари, макар че ключови играчи загубиха огромни договори, заради недалновидни политически решения.
За щастие имахме възможност да обновим машинния парк и сградния фонд, изтъкна проф. Живков. "Много фирми станаха модернизирани, чисти, с много добри условия на труд. Много от тях се наложиха и като много добри износители на мебели, защото до 2019 година не стоеше проблемът с добива на дървесина. Имахме местна цена на добра цена, имахме цена на труда, която беше най-ниската в ЕС, а същевременно и качество на производството. Български компании работеха за много големи вериги и обзавеждаха петзвездни хотели в Европа и извън Европа".
"Имаме потенциал, имаме висококвалифицирани кадри и в областта на инженерната част, и в областта на дизайна. Да, имаме проблеми и с намирането на квалифицирани кадри, които да работят в тези производства и за това много производители се опитват да автоматизират максимално производството, за да се освободят от този труд, който не е много приятен".
Днес стартира нашата медийна кампания, която е под мотото "Заедно за опазване на българската гора", каза още професорът. "Тя се прави, защото членовете на нашата камара - компаниите в дървообработващата и мебелната индустрия в България - имат през последните две години сериозни проблеми със суровината, идваща от българските гори. В тази връзка има много митове в българското общество, които се разпространяват и пречат на развитието на този сектор. Например, че българската гора изчезва, че е изсечена, че дървесината не трябва да се добива от гората, а тя трябва да остава непокътната и други такива твърдения, които водят до негативно отношение към нашия бизнес".
"Освен това много често в публичното пространство има мнения, които противопоставят индустрията срещу населението във връзка с дървата за огрев и др. Има много неща, които искаме да обсъдим и се надяваме, заедно с медиите, това да доведе до положителни резултати".
Българската гора съвсем не намалява, както масово се твърди и доказателство за това са фактите, че през 1960-те години горският запас е бил 243 млн. куб. м. дървесина, а през 2020 година той е бил 718 млн. куб. м., изтъкна проф. д-р Васил Живков. Това е ясно доказателство, че гората не изчезва. Самите територии, покрити с гори също са се увеличили - 38,5% от територията на България е покрита с гори, като по този показател е на осмо място в Европа".
Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост наброява 250 - 300 предприятия, производители на мебели и компании от дървообработващата промишленост, като годишният им оборот е около 1,7 млрд. лева, като в това число се включват само членовете на камарата. Самата индустрия като цяло прави около 3% от БВП, което е над 3 млрд. лева, каза гостът. Той допълни, че заетите в сектора са около 55 хиляди души.
"Искаме, от една страна медиите да разкажат за българските гори, че те не са изчезнали, че те трябва да се управляват устойчиво, че от дървесината е ресурс, от който ние правим много качествени продукти. Че е траен, природен, възобновяем, рециклируем ресурс и не трябва да се боим от изсичането на определен процент от горите, когато това се прави в регулирано и регламентирано".
От друга страна търсим възможност за партньорство и разговор с Министерството на земеделието и с Изпълнителната агенция по горите, защото голяма част от българските гори са държавна собственост и имаме нужда от решения, които трябва да излязат от тези институции, подчерта Васил Живков. "Имаме нужда от промяна на регламенти, от промяна на наредби и за това трябва оптимално сътрудничество. Доволен съм че през последните две години институциите виждат в наше лице партньор, с който наистина да решават проблеми".
"Една от промените, за които се борим е свързана със Наредбата за сечите. Искаме да бъде направена такава промяна, която да позволи на високопроизводителна техника да влиза в гората, да я щади и да може да се добива много по-ефективно дървесината. Искаме да има стабилност и прогнозируемост, разумни цени, защото едно от обвиненията на бизнеса е, че началната цена на всеки търг е най-високата дадена при предишен търг. Това ще спре, защото тук пазарната икономика ще заработи. И горските стопанства имат нужда от приход, а когато цената е много висока, нашите производители не могат да си позволят да купуват българска дървесина".
Искаме да се промени и процента добив, който в момента е около 50% от прираста, който гората произвежда за една година. Искаме да се увеличи може би на около 55-60% - плавно, за да може да се задоволи по голямата нужда, изтъкна събеседникът. "Съвременната техника щади много повече горските терени, отколкото старите, съветски камиони от преди 50 години, защото те ерозират много повече горските площи, правейки коловози. От друга страна много по-ефективно добива дървесината. Това е една от мерките. Но трябва да се направят и горски пътища, които да позволяват използването на такава техника за дърводобив".
"Гората, колкото повече застарява, толкова по-малко произвежда. Със застаряването се стига до момент, в който дърветата започват да умират. Това не е от полза за никого. Въглеродният двуокис, който се е акумулирал в тях, се връща обратно в природата, а принадената стойност, която би могла да донесе, която е в пъти стойността на дървесината, изгнива в гората. Да не говорим за опасността от пожари и вредители, които могат да се появят. Трябва да гледаме обективно на нещата".
Ние сме почти на дъното в ЕС по процент използвана дървесина спрямо прираста на гората. В развитите страни този процент е най-малко 70-45% (говорим за Германия, Австрия), а може да достигне и до 90%, подчерта проф. Живков.
През 2021 година с една прословута заповед за намаляване на 30% на добива от горите във фаза на старост се създаде и психоза и възможност за спекула, припомни събеседникът. "Изчезна дървесината, започна да се качва цената. Лошото е, че много български производители, работещи за чужди доставчици, вериги за мебели и детски играчки станаха неконкурентни, загубиха си договорите, а това е необратим процес - веднъж като те изхвърлят от системата е почти невъзможно да възстановиш позициите си".
Каква е конкурентната среда за мебелната индустрия? Какъв е делът на онлайн търговията при мебелите в България? Завземат ли китайските мебели "дела на българските мебели на българския пазар"?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.