Конситуционните промени са вече неизбежни. Те ще дадат този сигнал, който инвеститорите гледат внимателно, за да разберат България в каква посока иска да продължи. Това каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Върховенството на закона е от ключово значение за добрия инвестиционен климат, като на преден план стои темата за „непрозрачните и манипулируеми“ процедури за обществени поръчки, неефективността на съдебната система, в която делата се „проточват до безкрайност“. Друг важен въпрос касае защитата на интелектуалната собственост, за която не се говори, но проблемът стои със същата острота от години.
„Важна тема, по която виждаме движение в България, е приемането на законодателство за инвестиционния скрининг. Това е много деликатна тема. Трябва да станем, като страна и като бизнес среда, много чувствителни към това какви инвеститори приемаме“.
Тук е нужен много внимателен механизъм, каза събеседникът. „България е една от малкото страни, които нямат такъв механизъм“. По думите на Михайлов Търговският закон със сигурност вече не е адекватен на нашата среда и трябва да се промени. Той добави, че вече се формира и консенсус за промяна и на Кодекса на труда.
Преките инвестициите в българската икономика от САЩ към момента са 5,5 млрд. лева, а 1 млрд. лв. са канадските инвестиции. Освен в енергетиката американски инвестиции в България има в хранително-вкусовата, преработвателна промишленост, в дигиталната сфера, в сферата на услугите.
В центъра на притесненията на американските инвеститори в България стои евроатлантическата ориентация на България. Говорим за мениджъри и собственици на компании, за които е важно България да не променя своята посока на развитие. Предвидимостта и диалогът с институциите продължава да бъде необходим, а към момента климатът и комуникацията с правителството са на по-добро ниво, коментира гостът. „От много време насам ние отново имаме правителство, с което можем оперативно да работим и да водим диалог. Преди това, поради естеството на мандата на служебните правителства, те не можеха да поемат обещания, отговорности, а можеха само да изслушват членовете. Това е разликата със сегашната ситуация“.
„Сега има много по-ясно разбиране какви са нуждите и притесненията на бизнеса и най-вече за това, което интересува обществото - какъв е пътят напред. Това успокоява, защото се намираме в много сложна конкурентна среда спрямо нашите държави-съседки. Икономически Европа очевидно влиза в период на забавяне, което създава предизвикателства за самите компании, които в голямата си част са чужди инвеститори“.
Американската търговска камара в момента обединява 330 компании, като една трета са чисто американски фирми, а има и със смесена собственост, каза Михайлов като добави, че всички тези представители на бизнеса са се притеснявали за „посоката, в която се движеше България в последно време“.
“Създаваше се със сигурност дисконфорт, защото имаше неопределеност какъв път ще избере България - ще бъде ли достатъчно надежден съюзник на ЕС, на НАТО, какви послания изпраща по темата Украйна. Всичко това със сигурност се гледа извън България - какъв ще бъде икономическият профил на страната, как ще се развива от тук нататък. Защото много сектори се развиват прекрасно, но те са в своите си балони. Ако се погледне в цялост, България започва да не е толкова конкурентоспособна спрямо страните-съседки. Защото ние имахме един доста голям и интензивен ръст. Достигнахме едно ниво и сега трябва да продължим напред. Но вместо това ние виждаме забавяне, несигурност и по-скоро грешки“.
По темата за въглищните мини в България гостът каза: "Камарата е ангажирана с темата енергетика от много години, като част от членовете ни, разбира се, са и оператори на въглищни централи. Инвестициите, подобренията, инвестициите в зеленото производство са направени именно в тези централи. Те страдат от замърсяването от другите централи".
"Понякога се политизира темата, влиза се в популистки наратив. Говори се за запазването на сектора - да, той е важен, а има и обещания, които трябва да се спазват, като някои от тях са дадени 2018-2019 година и някой си играе с миньорите. Това е очевиден факт. Трансформацията в енергетиката е нещо, което трябва да се случи и част от нея са въглищните централи. Но обобщаването под една шапка не е правилно, защото инвестициите се случват с най-голям интензитет и по очевидно целесъобразен и екологичен начин именно в тези т.нар. американски централи".
Позицията на камарата неизменно е, а сега с още по-голяма сила, че има нужда от приемане на енергийна стратегия, подчерта гостът. "Много често се говори за електро-енергийна статегия, но ние говорим за цялостна енергийна стратегия, като в това число се включват и нефт, и газ. Защото тези горива не трябва да бъдат пренебрегвани. Дори и газът има своето място в промишленото производство. И тук е мястото на държавната политика и регулиране на достъпа на доставчици на газ".
"Енергийният микс включва, както възобновяеми енергийни източници като част от българската енергетика, така и въглищните централи, до момента, в който те могат да работят. Все пак ние като страна сме поели ангажимент. Трансформацията на региона стои като въпрос от много време. Но в момента се политизира. Хората имат право да протестират и да изискват гаранции от правителството".
Двата аргумента за протестите - политическата мотивация и притесненията на миньорите, че ще останат без работа - са абсолютно валидни, изтъкна събеседникът. "Защото ако няма ясна комуникация и не им се дава перспектива, миньорите, естествено, се притесняват за своето бъдеще.
"Когато няма диалог или не се води по най-правилния начин, когато се спекулира как ще се развива регионът, как ще се развива енергетиката и какво е тяхното бъдеще, е нормално да има притеснения. А това пък дава поле в момента темата да се политизира и виждаме ефектите".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.