България и преди забраната, и след забраната не внася украинско зърно. Проблемът с вноса на зърно от Украйна в България е несъществуващ проблем, но от него успяваме да съзадем национална криза и то два пъти - март месец, когато първият път имаше протест, след което забраниха вноса на зърно, и сега. Вярата в пропагандата доведе до милиардни загуби в аграрния сектор. Това каза Георги Ангелов, старши икономист на институт "Отворено общество", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Проблемът с вноса на зърно от Украйна в България е несъществуващ проблем - ние не внасяме зърно от Украйна. По време на войната той е 0,3% от нашето производстсво, а преди войната пак беше толкова - това е абсолютно миниатюрен дял. Просто случайно някой камион не е могъл да разтовари на Констанца".
Тогава възниква въпросът защо тракторите са обсадили София, добави Ангелов. "Ние от несъществуващ проблем успяваме да съзадем национална криза и то два пъти - март месец, когато първият път имаше протест, след което забраниха вноса на зърно, и сега. И това е точно ефектът на геополитическото противопоставяне и пропагандата. Това е начинът. Очевидно ти по друг начин не можеш да събереш целия аграрен сектор на едно място, а трябва да им "продадеш" идеята, че някакви външни фактори искат да ни унищожат с внос от вън".
"Експлоатира се идеята за външния враг, както и, разбира се, русофилството и др. Но това е начинът да има някаква политическа идея, която да стои в основата. И предишния път отново предстояха избори - март месец миналата година, а тази година са през април. Това е начин част от играчите да се възползват от тези настроения, без реално нищо да става. Ние и преди забраната, и след забраната не внасяме украинско зърно".
Освен политически проблемът все пак има и икономически измерения, подчерта Ангелов. "Има икономически проблем. Проблемът е, че миналата година, както имаше рекорди в цената на зърното, сега има обратния рекорд и тя е рекордно ниска от години насам".
Гостът допълни, че е видно от данните, че продукцията е била задържана, точно когато бяха най-високи цените, "когато бихме очаквали да има най-големи продажби. Всъщност точно тогава бяха затворени складовете и има най-малко износ.
"Това е един пример за директен икономически негативен ефект от пропагандата. Пропагандата твърдеше, че от тук нататък цените ще вървят само нагоре, защото Европа ще умре от глад и Западът ще умре от глад. Много хора казаха "Добре, нищо, че са високи цените. Ще купя още и слънчоглед, и олио, и зърно, ще ги сложа в склада и след шест месеца ще продавам на 10 пъти по-висока цена". Това е вярата в пропагандата. Тя доведе до милиардни загуби на тези хора, защото тези пари никога няма да се върнат - парите, които са вкарани в стока, която сега се продава, защото складовете трябва да се освободят - новата реколта идва".
На въпроса защо и земеделските производители и енергетиците, миньорите протестират точно сега - в един и същ момент - месец преди изборите, гостът каза, че едното от възможните обяснения е, че това напрежение може би помага на някои играчи да активират електоратите си.
"Имаме различни нишови електорати, които се активират от такива неща, като теории на конспирациите. Например, в България се внася украинско зърно и то е виновно. Създава се проблем от нещо, което не съществува. Очевидно е, че това не се прави, за да се реши проблем, а за да се използва за други цели".
В момента заради това разделние и формиране на нови блокове на влияние в геополитическата карта на света всички инвестиционни намерения се съобразяват с това дали държавата, в която ще се инвестира е със сходни, приятелски виждания по отношение на развитието на света. В тази връзка гостът каза, че след инвазията на Русия "геополитиката стана голям проблем". "Преди това повечето анализатори мислехме, че след като са толкова интегрирани в икономиката, те няма да си позволят да воюват с най-големия си клиент. Но се оказа, че това може да се случи".
"За това - да си вътре в Шенген, в Европейския съюз, в еврозоната е много по-важно сега, отколкото преди две години. Защото по този начин се възприема, че ти си част от една общност с рамки, с правила, с върховенство на закона и със защита на инвеститора. Защото ако си извън това пространство, утре може да се смени правителството и както стана в Русия и бирени компании, и автомобилни компании, и банки да бъдат отнети от правителството. Не е ясно какво то ще прави с тях, но те просто вече не съществуват. Западните компании в Русия бяха експроприирани".
Влизането на България в по-вътрешните кръгове на ЕС, в еврозоната, в Шенген, "но заедно с мерките и за върховенството на закона и като се изпълнят критериите, ще направи нашата страна по-привлекателна и по-добро място за инвестиции, особено в сегашната ситуация", подчерта Ангелов. "Тоест, който предпочита позицията: "аз нито с тези, нито с онези не искам", остава в най-незавидна позиция, защото всички го заобикалят".
До каква степен тази ситуация със забраната за внос на украинско зърно има отношение към инфлацията в България през последната една година? Защо забраната за внос на зърнени култури от Украйна всъщност свали, а не покачи цената им? Как изглежда новата картина на глобалната икономика в плена на геополитическите залози? Предстои ли ни наистина все по-бързо да се придвижваме към свят на електрически автомобили и защо? Защо се случват протестите срещу затварянето на въглищни централи и има ли политически привкус?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.