Независимо от отсъствието на Си Дзинпин и Путин, срещата на Г-20 може да се характеризира като поредното поле за геополитически сблъсък. В момента международните отношения могат да се опишат с три негатива – липса на мир, сътрудничество и доверие. Най-важният извод от тази среща беше, че така нареченият Глобален Юг заяви своите намерения и до голяма степен се утвърди като фактор в сегашните международни отношения. Това коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Украйна не беше основната тема срещата в Ню Делхи, за де се избегне противопоставянето между Запада и Юга. Идеята темата да се наложи на този форум чрез предложението за покана на Зеленски не проработи, тъй като Моди категорично отхвърли идеята. От друга страна в заключителното споразумение се вижда, че Запада не иска да се конфронтира с Глобалния Юг, а напротив - иска да запази възможността за позитивно развитие на отношенията с тези страни.
„Въпреки че се цитираха едни и същи резолюции на общото събрание на ООН, в документа от миналогодишната среща в Бали акцента беше осъждането на агресията на Русия и искането за безусловно изтегляне на руските войски от окупираните територии. В документа от Делхи изобщо не ставаше дума за Русия или за агресия, а за спиране на войната и за неприемливостта да се придобиват територии със сила.“
Глобалната картина в момента е значително по-сложна отколкото по времето на Студената война. Конфронтацията на този е етап е динамична, за разлика от времената, когато имаше ясни очертани линии и съюзи. Постепенно всички международни съглашения отпадат едно по едно.
„По времето на Студената война имаше контрол, който сега отсъства, най-вече по отношение на така наречените проксита, които винаги може да предизвикат допълнително усложняван на ситуацията. Имаме всички основания да смятаме, че ситуацията в момента е доста по-комплицирана.“
Глобализацията до голяма степен задълбочи неравенствата, както вътре в държавите, така и между държавите, сподели Кючуков.
Според него Китай е страната, която е най-активна на територията на Африка. Тя има най-сериозно влияние, разработено през последните 30 години - влияние като инвестиции, инфраструктурни проекти и политическо влияние. За разлика от ЕС, който дава дори повече пари от Китай под формата на помощ за развитие, ефективността на Китайските инвестиции на континента е по-видима.
Кючуков коментира и домино ефектът на превратите на континента и добави, че Русия няма общо с превратите в Африка.
„Африканските страни са особено уязвими от гледна точка на всичките геополитически проблеми. Не случайно това което се опитват и БРИКС и Г-20 да направят е създаване на формат за сътрудничество Юг-Юг, който да е независим от натиска на Запада.“
Повече за срещата между севернокорейският лидер Ким Чен Ун и руският президент Путин може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.