Китайските изложители на автомобилния салон в Мюнхен тази година са двойно повече в сравнение с 2021 г. Китайската инвазия в автомобилния сектор е "днес, тук и сега", като азиатската индустрия прогресивно настига германските производители. За последния век индустрията в Европа инвестира и разви невероятно технологично и научно ноу-хау, за да произвежда и печели от висококачествен продукт, но всичко това се променя под влияние на политически, а не бизнес решения. Това коментира Калоян Желев, автомобилен експерт, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"От началото на 21-и век в Европа решихме да дестабилизираме максимално сравнително стабилната историческа и икономическа конструкция [на автомобилния сектор] и да накараме тази индустрия да инвестира в нетипични за нея дейности, научни и икономически сфери, дори да отиде възможно най-далеч по веригата на доставки до разработката на находища за суровини. Това увеличи драстично разходите ѝ и намали конкурентоспособността ѝ, размести фундамента на който е базирана и оскъпи драстично крайния продукт. Всичко това изравни силите."
До 2030 г. китайските производители на електромобили ще удвоят дела си от световните продажби спрямо 2022 г., а делът на европейските компании ще падне от близо 81% до 56%, цитира Желев изследване на UBS.
"Това са тектонични промени. Променя се фундаменталният баланс на автомобилните сили и тъй като автомобилният отрасъл е най-мощният икономически отрасъл в Европа, ефектът ще бъде във всички посоки."
Мрачното бъдеще на автомобилния сектор в Европа е основно под влияние на политически решения, като в устрема за зелено бъдеще "само смесваме целта със средството", каза Желев.
Китайските производители на електромобили могат да се възползват от близостта до основните суровини, като така "регионализират" веригата на доставки и така получават конкурентно предимство в себестойността спрямо европейските компании между 10% и 30%. Китайската индустрия също така започва начисто и почти директно с електромобили, така че не е обременена с гигантските производства, които европейските компании трябва да преобърнат, каза Желев.
Като най-голям производствен и технологичен център до момента за автомобили Европа ще бъде и най-големият губещ от прехода, добави той. Докато континентът може да запази позициите си в по-високия клас автомобили, производителите в предимно по-ниския и среден сегмент са особено застрашени.
В България има ръст на продажбите на електромобили през 2023 г., но част от него е от забавени поръчки заради пандемията. Продажбите на нови EV остават на ниски нива от около 5% от всички нови автомобили, докато делът в Европа е близо 14%. В тези 5% се включват и "ранните осиновители" на технологията в България, които са готови на компромиси заради идеята, така че е рано да се говори за пазароформиращ фактор и за наличие на прагматични потребители, каза Желев.
Навлизането на електромобилността ще наложи драстични промени на шофьорските и потребителски навици, където ще се намесят и регионални особенности като темпове на икономически растеж, богатство на обществата, и може да има обратна реакция, каза Желев.
"Ще трябва да катастрофираме в реалността, за да видим, че стигането до тези крайности е контрапродуктивно... Решили сме, че трябва да заложим цялото си бъдеще на една единствена технология", предупреди Желев, като според него ще има алтернативни технологии на ЕV в бъдеще.
Според него с приближаването на 2035 г. - крайната дата за продажба на двигатели с вътрешно горене в рамките на ЕС - ще започнат опитите за дерогации от различни страни, а и ще станат видими проблемите с регулациите.
Кои са най-застрашените автомобилни компании в Европа, какво е бъдещето на регулациите и защо норвежците не продават старите си бензинови коли може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.