Федералният резерв на САЩ ще качи лихвите над 6% до края на годината или през първото тримесечие на 2024 година, защото твърдо е решен да свали инфлацията там, където ѝ е мястото - на 2%, дори с цената на рецесия, защото иначе през следващото десетилетие влиянието и доверието, което финансовият свят има на централните банкери, ще се срине на фона на блокчейн и на дигиталните активи. Това каза Преслав Райков, финансов анализатор, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Данните от миналата седмица показаха слабост на пазара на труда по покачването в безработицата и спад на ръста на приходите на работещите, което може би ще охлади желанията за септемврийско вдигане, но аз мисля, че Фед все още не е достигнал пика си и може би сме на две или три вдигания от този пик", заяви Преслав Райков.
"Ясно бе заявено, включително и на срещата в Джаксън Хол, че те искат да върнат инфлацията там, където ѝ е мястото. В момента се води битката за това дали централните банкери все още са в крак с модата и дали тази почит на финаносвия свят към тях ще е заслужена. За това мисля, че те ще си свършат работата до край - ще върнат инфлацията в таргета от два процента, дори това да коства рецесия на пазарите - краткосрочна или по-средносрочна и дългосрочна. Защото, ако не го направят сега, с вълната на дигитални активи, на блокчейн и загубата на кредитоспособност на централните банкери, може би следващото десетилетие няма да бъдат толкова уважавани и няма да си правим труда даже да ги коментираме. Няма да бъдат така влиятелни върху котировките, които всички следим".
Рекордните цени на слънчогледа бяха аномалия, а не устойчив тренд, каза още анализаторът. Пазарите на пшеница и царевица остават в плен на геополитиката, като вероятността е малка по време на срещата между Ердоган и Путин да се намери решение на проблема с осигуряването на търговски коридор в Черно море за безопасно превозване на зърнени храни от Украйна. Сигналът, който даде Русия по въпроса, бе ясен, коментира Райков, като посочи, че само дни преди срещата руската страна е извършила обстрел по украински пристанища. "Заявката от страна на Русия още от момента на изтеглянето им от тази сделка беше много ясна, че те целят унищожаване на пристанищната и трансферна инфраструктура".
"Русия ясно заяви своите условия за възстановяване на транспортните коридори за зърното, а именно - връщането на "Агрибанк" към системата Swift - нещо, което не мисля, че ще се случи, защото няма да бъде прието от международните играчи".
От срещата между Путин и Ердоган очакваме да чуем дали няма да бъде представена някаква алтерантива, ако не бъде присъединена обратно банката, добави гостът. "Защото и Украйна, и Русия имат рекордни добиви тази година почти на всичките си култури - и на слънчоглед, и на пшеница, които трябва да достигнат до международните пазари по някакъв начин".
На фона на рекордните добиви на слънчоглед, каза още анализаторът, се очаква корекция на цената на суровината в посока надолу, защото и търсенето се забавя. "Тези рекорди, които видяхме, не са устойчив тренд и цената се връща там, където пазарните механизми на търсене и предлагане предполагат тя да бъде".
Петролът се влияе основно от геополитиката и количествата, които Саудитска Арабия, заедно с Русия, успяха да извадят от пазара. "Това вече започва да се отразява на цените малко по малко", коментира Преслав Райков, като обясни, че в началото Саудитска Арабия си е самоналожила ограничение и е извадила 1 млн. барела дневно от квотата си, но това не е предизвикало желания ценови ефект, най-вече заради неофициалните количества петрол и петролни продукти от Русия, които наводняват пазара.
"Миналата седмица излязоха докладите, колко показват количествата преработени петролни продукти, пристигащи в Европа и през прекупвачи и други трейдъри. Това положение бе абсолютно предвидимо и всеки, който си е мислил, че руският петрол просто ще се извади от микса, няма връзка с действителността. Колкото и всички да искаме да лишим Русия от тези петролни приходи, просто физиката на пазара показва друго и това се материализира в момента".
Какъв е т.нар. алтернативен маршрут през акваторията на България и Румъния, по които преминават някои украински кораби, натоварени с желязна руда, а не със зърно? Тези маршрути могат ли да се считат за безрискови, ако се говори вече за голям мащаб, въпреки че тестовите преминавания бяха успешни? Защо в момента петролните пазари не могат да разчитат на шистовите производители да балансират пазара? Защо "преди около две години цялата мания по електромобилите се сблъска с реалността" и каква е връзката с кризата на металите и медта?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.