До края на 2023 г. Министерството на здравеопазването ще представи "груб вариант" на проекта за надграждане на клиничните пътеки, който да бъде обсъден с представители на здравния сектор. Промените ще са в подкрепа на лечебни заведения, които извършват по-сложни операции и процедури, и такива, които се опитват да развият подобна експертиза и да подобрят услугите си. Това коментира Аркади Шарков, здравен икономист и съветник на министъра на здравеопазването, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Всяко едно правителство до момента искаше да сменя модела на здравно осигуряване, резки промени. Такива промени във времена на евентуална стагфлация и политическа несигурност, в която продължаваме да се намираме нищо че има редовно правителство, са по-скоро с негативен знак, когато говорим за устойчивост на системата. Една от идеите на министъра е да се надгради модела с това сега съществуващите клинични пътеки да бъдат по-гъвкави във възможностите да заплащат по-сложни манипулации и операции и такива с по-прост характер, като за целта се използва коефициент, по който всяка една пътека се умножава."

Приоритетите на министерството са превенция, профилактика и скрийнинг, които са в основата на Здравната стратегия, която следва да бъде одобрена, и Анти-раковия план, както и справяне с дефицитите на лекарства и надграждането на клиничните пътеки, каза Шарков.

Пренареждането на пазара на ЕС за инсулин и други лекарства за диабетици са част от причината за дефицита им в мрежата в България, като реекспорта им - легален и нелегален - също оказва влияние, коментира Шарков. Министерството възнамерява да измени как се дефинира дефицит на лекарства, за да подсигури наличието им в аптеките, добави той.

ЕК в момента обмисля регулации по отношение на цените и достъпа на лекарства, като забранителни списъци за експорт, за да изгради стабилна верига на снабдяване, която да бъде имплементирана на централно и локално ниво, каза Шарков. Ако има политическа воля, това може да се направи в България, без да се чака директива от ЕК, добави той.

Министерството на здравеопазването предприема мерки да няма недостиг на лекарства за респираторни заболявания през зимата, когато тези заболявания се влошават, и трябва да се проведат разговори с всички по веригата - фармацевтичните компании и търговци, каза Шарков.

Подобряването на клиничните пътеки ще спомогне и за привличането и задържането на практикуващи лекари, а бъдещата наредба за специализациите трябва също трябва да осигури държавна помощ за запълване на дефицитни специалности, коментира Шарков.

На въпрос за проблемите със заплащането и образованието на медицинските сестри, Шарков каза, че големите лечебни заведения в областните градове имат достатъчно приходи от клинични пътеки, за да осигурят сравнително добро заплащане.

"Има лечебни заведения като част от общинските болници, които изпитват трудности в тази посока, защото нямат приходи. Тук е част от по-комплексен анализ и подпомагане, както и нужда от оздравяване на лечебни заведения чрез консолидация."

Макар да се обсъждат такива политики в момента, няма "ясна отправна точка, към която да се завърши този процес", каза Шарков. Темата за демонополизацията на НЗОК не е на дневен ред, допълни той.

Как се определят цените на лекарствата в България и защо реекспортът е печеливш? Ще има ли ваксини за новия щам на Covid? Как протича дигитализацията в здравния сектор? Как общините могат да подпомагат специализациите на лекарите?

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.