Влизането на България в еврозоната е нещо като "пълно каско" за нашата финансова система. Това каза Бисер Манолов, финансист, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Съпротива спрямо еврозоната има, защото държавните институции не бяха достатъчно активни по отношение на популяризирането на темата. Това не може да бъде спорна тема. Ние трябва да бъдем член на еврозоната, колкото по-скоро, толкова по-добре".
България преди беше в групата на т.нар. БЕЛС държави, според една класация на Citibank, припомни гостът. "Това са България, Естония, Литва, Латвия. Останалите три държави вече са в еврозоната, като те казват: "Ние сме в еврозоната най-вече в контекста на нашата политика по национална сигуроност. Те третират сигурността на техния финансов сектор като част от система за националната си сигурност".
"Хората свикнаха да приемат финансовото спокойствие в момента за даденост, но то не е даденост", добави Манолов.
В момента не се случва трансформация в глобалната финансова система, а по-скоро революция, която може да се съпостави с индустриалната революция от XVIII век, подчерта събеседникът. "Само че за това не се говори с необходимата доза отговорност от страна на тези, които ни управляват, поради ред причини. Има си основания".
"Глобалната система на управление в момента - това не е теоретичен, а строго практичен въпрос - в момента е свръхцентрализирана. Това означава, че ако си представим глобалната система като една пирамида, отгоре на тази пирамида са централните банки и правителствата. Те имат отровна колаборция".
Централната система в момента е достигнала своето екстремално ниво на вътрешен антагонизъм. Това означава, че тя създава проблеми, които не могат да бъдат решени вътре в тази система заради горещата тема - инфлацията, добави Бисер Манолов. "Старите банки се борят много показно, видимо и публично срещу инфлацията като агресивно покачват лихвените проценти и всички казваме - да, те ни желаят доброто. От друга страна обаче какво става - балансовите числа на банките, които аз наблюдавам (за тяхно съжаление много внимателно) почти не спадат. Високото балансово число означава, че те подкрепят правителствата, като изкупуват техните дългове".
"Те продължават подмолно да подкрепят като разходи правителствата, а от друга страна затягат условията, при които корпорациите се финансират. Тази централизирана система ще създаде много сериозен проблем. Тя няма алтернатива и ще гръмне така, както никога не сме я виждали преди".
Тази централизирана система има много антагонистични противоречия, които не може да реши и за това се търси клапан, който да се активира "ако тръгне да гърми системата", като тази клапа "трябва да бъде от друго естество".
Световните финанси след 5 години ще бъдат много по-справедливи, отколкото са в момента, заяви Манолов. "Тези дигитални трансформации изключително много засилват стойността на всеки един индивид. Тези платформи, които все повече и повече придобиват популярност, позволяват на "малките хора" да се групират. Те са една изключителна, огромна сила".
"Тоест, след 3-5 години ние ще се върнем към справедливостта на системата по най-ефективния начин".
Всеки актив може да се дигитализира, подчерта Манолов. В момента всички активи в света са около 900 трлн. долара. Счита се, че до 2030 година поне 16 трлн. долара от всички активи - финансови активи, недвижими имоти, права, задължения и т.н. - ще бъдат дигитализирани. В момента, в който се промени техния формат - от аналогови станат дигитални - това означава, че правото на собственост може да се прехвърля по различен начин - по-бързо и с гарантирана степен на сигурност.
"Развитието на този мегатренд, който наблюдаваме в момента, ще накара големите банки да се държат много по-пазарно, няма да им позволи да правят картели, на каквито в момента сме свидетели. Този мегатренд ще повиши значимостта на малките участници на пазарите. Ще бъдат равноправни участници".
С просто око ще могат да се видят промените, до които води този мегатренд, след между 3 и 5 години, смята финансистът. "През 2024 година дигиталното евро вече ще бъде налично и от тогава насетне много бързо ще се променят нещата".
Може ли въз основата и чрез използването на блокчейн и биткойн да се създадат механизми, които да действат като такава клапа? Защо в рамките на Basel се разработват 16 механизма, които биха могли да действат като такъв клапан?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.