България трябва да премине към умерена форма на прогресивно подоходно облагане, защото плоското данъчно облагане не реализира целите си, а сме страната с най-голямо социално разслояване. Където има голямо разслояване, има и политическа конфронтация. Това каза проф. Ганчо Ганчев, икономист, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Можем да сме сравнително оптимистични, че рецесията няма да бъде много дълбока. Българският износ, свързан с войната, продължава да расте, но това не е достатъчно за задвижване на икономиката. Важно е правителството да погледне към Плана за възстановяване и устойчивост, за да се усвоят нови средства и да се реализират инвестициите, които бяха замразени, подчерта проф. Ганчев. Той изтъкна, че е възможно да се направи бюджет с реалистичен дефицит под 3%, защото има възможност за подобряване, както от гледна точка на разходите, така и от гледна точка на приходите. Дошъл е и моментът, в който да се прекратят допълнителните разходи, намаляването на някои данъци, ДДС ставки и други и тази корекция трябва да се случи сега, с приемането на този бюджет. Дошъл е моментът да се прекратят преференциите, намалените ДДС ставки и плоския данък
Действително има някои положителни тенденции - успокояване на цените на енергията, забавяне на инфлацията. Но това са външни фактори. Това, което се случва в България е един относително бавен растеж, свързан със забавяне растежа в еврозоната и дори спада в някои страни. От друга страна износът е динамичен (по различни причини) ако се погледне целия период от началото на годината. Имаме един умерен растеж.
Никой не може да каже с точност дали рецесията в Германия ще е дълбока. Тя е свързана главно с политиката на ЕЦБ, която наподобява и политиката на Фед. Фед ще направи пауза с покачването на лихвите и може би в бъдеще ЕЦБ ще направи нещо подобно. Можем да сме сравнително оптимистични, че рецесията няма да бъде много дълбока, защото това е основната причина. Разбира се има и други причини - Зеленият преход, войната в Украйна и т.н.
Българският износ, свързан с войната, продължава да расте. Този фактор си остава, защото военните действия стават все по-интензивни. Потребностите от муниции нарастват и т.н., така че тук търсенето няма да спадне, но това не е достатъчно за задвижване на икономиката. Основните ни партньори са в еврозоната. Това е основния фактор.
От предстоящите належащи приоритети на правителството гостът подчерта, че е важно да се погледне към Плана за възстановяване и устойчивост, за да се усвоят нови средства и да се реализират инвестициите, които бяха замразени. Усвояването на този ресурс е от също толкова голяма важност, колкото и възстановяването на основните ни партньори в ЕС, за да се постигне ръст на българската икономика.
Един от проблемите на бюджета е, че миналата година бяха получени пари, които сега трябва да бъдат усвоени под формата на инвестиции, тоест трябва да направим разходи, но освен това се очаква да имаме прилив на допълнителен ресурс. Тук има голяма неяснота, която е един от факторите за формирането на големия дефицит, който се формираше от служебното правителство. Този дефицит частично се дължи на някои хипотези, свързани с парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Част от този дефицит е свързан с това, че се очакваха много малко пари от ЕС. Има известна неяснота за това какво би следвало да получим. Някои неща са свързани с преговорите с Европейската комисия.
На въпроса дали е възможно да се направи бюджет с реалистичен дефицит под 3% гостът каза, че "по принцип би трябвало да е възможно". "Защото този бюджет, който беше представен от служебното правителство, има доста разходи, които биха могли да се съкратят. Включително разходите за издръжка на държавната администрация, включително предвидените разходи за субсидиране на електроенергия. Някои разходи подлежат на уточнение".
Самият бюджет се състои от две части - фактически бюджет, който се предлага, и допълнителни мерки, за да се подобри бюджета, за да се подобри този дефицит, което е много странно. Това бе ситуация, в която едно правителство хем ви предлага бюджет, хем предлага мерки как да го направите по-добър. Част от тези мерки, свързани с премахването на някои данъчни облекчения, биха могли действително да подобрят ситуацията.
Имаме възможност за подобряване, както от гледна точка на разходите, така и от гледна точка на приходите. Тук има големи неясноти и би трябвало целият министерски съвет да работи с ясно поставени задачи, за реши този въпрос. Всички ние, които не знаем всички особености на приходните и разходните пера, не можем да решим тези въпроси.
Събеседникът се съгласи, че е дошъл моментът, в който да се прекратят допълнителните разходи, намаляването на някои данъци, ДДС-ставки и други. "Преминахме този кризисен момент и сега състоянието на икономиката може да не е блестящо, но е нормално. Нямаме резки шокове, които трябва да бъдат подпомогнати. Въпреки че подпомагането на фирмите, свързано с повишената цена на електроенергията, не беше добре приложено, защото те получаваха някакво подпомагане, срещу което нямаше никакъв ангажимент да не вдигат цените, например. Подобни мерки трябва да бъдат поначало условни и временни, тоест - с някакви поставени условия".
"Тази корекция трябва да се случи сега, с приемането на този бюджет. Проблемът с всички привилегии е, че веднъж дадени е много трудно да се вземат. Но предвид проблемите, които стоят пред страната и необходимостта да имаме балансиран, бюджет с оглед на влизането в еврозоната, мисля че трябва да се направи. Още повече, че тези мерки не дадоха особен положителен ефект".
По отношение на подоходното облагане гостът каза, че е време да се премине към умерена форма на прогресивно подоходно облагане, защото плоското данъчно облагане не реализира целите си. Очакваше се чуждите инвестиции, растеж, събираемост. Нищо от това не се случи. Но има един много негативен процес, който ни поставя на последно място в ЕС и това е социалното разслояване. Ние сме страната с най-голямо социално разслояване, което е проблем, не само за икономиката, но и за политическата система. Там, където има голямо разслояване, има и политическа конфронтация и невъзможност да структурирате устойчиво политическо управление. Радикализацията и маргинализацията са почва за екстремни политически течения.
Какви са факторите, които правят българската енергетика неработоспособна? Трябва ли България да продължи да развива енергетиката си с цел да продължи да бъде нетен износител на енергия или има енергетика, както и всички други отрасли, трябва да работи в степен, в която е рентабилна? До какво ще доведе ситуация, в която ЕЦБ продължава да вдига лихвите, а Фед е в застой и как това касае българската икономика?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.