Нивото на електронно разплащане в България е ниско, като това се подхранва от сивата икономика. У нас средният брой дигитални трансакции на глава от населението за последната година е 110, като за ЕС този брой е 310 на човек. В България се отбелязва ръст спрямо 2016 година, когато трансакциите са били едва 24, но "Европа не ни чака" и върви напред. Това каза Стоилка Арсова, директор на Национална картова и платежна схема в БОРИКА, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

 "Националната картова и платежна схема" е едно обединение на всички банки и платежни институции в България, които сами регулират национални продукти. То се случи през последните години и беше инициирано от Българска народна банка с оглед да се направи един тласък на дигитализацията, каза гостенката. По данни на БНБ разплащателни сметки на българите са над 13 милиона. Те се увеличават, което е "някакъв критерий за развитие на банковото дело в България. За година-две увеличението е почти с един милион". 

Внедряването на незабавните плащания чрез системата Blink е "в основата на работата ни от две години насам", обясни Арсова. Тя добави, че се цели цялостна смяна на инфраструктурата в България и увеличаване на броя на трансакциите, на новите платежни услуги в мобилния телефон -  да може да се плати на ПОС терминал или паркинг без посредничеството на банкова карта, което посредничество оскъпява процеса. 

"Blink са незабавни кредитни трансфери, които се случват по правила на схемата до 10 секунди. Към април тази година имаме почти 100% достъпност на услугата до всички сметки в България, като по данни на БНБ тези разплащателни сметки са над 13 млн. Тези сметки също се увеличават, което е показателно за някакво развитие на банковото дело в България. За година-две те са се увеличили с почти един милион". 

Нужно е известно разграничаване между "Националната картова и платежна схема" и БОРИКА, защото БОРИКА включва много дейности, освен две централни платежни инфраструктури за обработка на картови разплащания и кредитни трансфери.

"Националната картова и платежна схема" е обединение на всички банки и платежни институции в България. То е под "шапката" на БОРИКА, но в същото време е с отделен бюджет, а банките и платежните институции са участници в него и има един съвет, в който се определят правилата и регулациите. Всички компании с лиценз за платежна институция или електронни пари могат да участват в системата, уточни Арсова.

Като основна тенденция на банковия пазар гостената посочи, че банките започват много бързо да се дигитализират, но в същото време работят и в сътрудничество с малки финтех и стартъп компании. 

Така, както стоят нещата в България, да си малък е трудно, изтъкна събеседничката. По думите й ние "играем на глобален пазар, но България малко или много остава изолират остров", като "причините са доста". В България, например, според проучване от преди 15 години, сме "на опашката по кеш". "каза се, че сме на предпоследно място в ЕС и още го държим". 

Правят се крачки от страна на държавата. Вижда се и по обемите локални трансакции, че те се увеличават от година на година, но не можем да се мерим с Норвегия и Швеция, където кешът е около 3%, а в България е 68%. Там пък вече страдат от обратното - искат да връщат кеша, защото в една обстановка като пандемия, трябва да имаш резервен инструмент. Всичко е въпрос на баланс.

Какво е значението на европейските регулации PSD2 и PSD3? Какво да очакваме? Какво се прави в посока промяна на потребителското поведение и изместване на наложения платеж като основен начин разплащане в онлайн търговията? Какво е бъдещето на дигиталните валути и по-специално на дигиталното евро в близкото и по-далечно бъдеще? Защо дигитализирането на валутите е подходящи за взаимоотношения с държавни пари?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.