В момента финансовите инструменти, които използва държавата в областта на научните изследавния не работят, защото не са добре насочени и средата е неподходяща за тях. Трябва да се разчупи системата, да не бъде толкова строго йерархизирана, за да могат хора с идеи да застанат на водещите места. Голямата липса в момента в България е на нови хора в науката. Това каза д-р Борис Киров, преподавател в Техническия университет, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков. Той гостува в ефира на Bloomberg TV Bulgaria заедно с Марио Марков, студент и капитан на студентски отбор по генно инженерство, отличен с бронзов медал в световното състезание по синтетична биология iGEM в Бостън.
Разработката, спечелила награда в Бостън се базира на идеята, че "в съвременните биотехнологии много микроорганизми, за да бъдат по-лесно транспортирани, се замразяват във вакуум, при което се изтощават напълно", обясни Киров. По думите му експерименталната работа е била базирана на "най-стандартния микроорганизъм - ешерихия коли".
"Не стигнахме до лактобацилус булгарикус и паниката, че става дума за ГМО кисело мляко е излишна. Но показахме, че има специални белтъци, които микроорганизмите могат да изграждат в себе си и те потенциално ще ги защитават при замразяване. Същият този механизъм може да се използва при производството на дрожди за мая, при ветеринарните антибиотици, при производството на кисело мляко".
На въпроса дали изобретението е патентовано, Киров каза, че в съвременната синтетична биология "всеки е пълен с идеи". "Това е една голяма илюзия в България, че най-ценното е идеята и някой ще ти я открадне. Най-ценното е тежкият труд. Между идеята и практиката има много месеци къртовски труд и ако някой тръгне да се състезава с нас едва ли ще може да ги навакса".
"Състезанието беше в Бостън и участваха над 300 отбора. Беше много интересно да видим какво правят хората, по какви научни проекти работят. Много научихме и създадохме много контакти", допълни от своя страна Марио Марков. "В нашата категория – Food and Nutrition - се състезаваха най-малко 30 отбора в областта на синтетичната биология".
"Първоначално проектът ни бе друг. Бяхме подготвили биоинженерен продукт, имаше софтуер, имаше и хардуер, но ни се наложи да го сменим, поради липсата на финанси", обясни Марков.
"Постъпихме точно по предприемачески - говорихме с различните индустрии – видяхме какво ги интересува. Българската индустрия се върти много около лактобацилус булгарикус – и решихме да предложим нещо, което е интересно на българската индустрия. И българската индустрия ни финансира. За да се намират средства за развиване на научни проекти, начинът не е да се оплакваме, че няма финасиране, а да се намерят правилните хора, с които да се говори по правилния начин", допълни Киров.
"Много ми се иска да остана да работя в България, но трябва да видя, че нещата се променят", категоричен бе капитанът на студентския отбор.
*В проекта е използван многоклетъчният организъм "бавноходка" – най-устойчивият микроорганизъм, който оцелява в космоса, във вакуум под прякото слънчево лъчение и при нулева температура, а след това се съживява и започна отново да функционира.
Вижте целия коментар: