В момента финансовите инструменти, които използва държавата в областта на научните изследавния не работят, защото не са добре насочени и средата е неподходяща за тях. Трябва да се разчупи системата, да не бъде толкова строго йерархизирана, за да могат хора с идеи да застанат на водещите места. Голямата липса в момента в България е на нови хора в науката. Това каза д-р Борис Киров, преподавател в Техническия университет, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков. Той гостува в ефира на Bloomberg TV Bulgaria заедно с Марио Марков, студент и капитан на студентски отбор по генно инженерство, отличен с бронзов медал в световното състезание по синтетична биология iGEM в Бостън. 

Разработката, спечелила награда в Бостън се базира на идеята, че "в съвременните биотехнологии много микроорганизми, за да бъдат по-лесно транспортирани, се замразяват във вакуум, при което се изтощават напълно", обясни Киров. По думите му експерименталната работа е била базирана на "най-стандартния микроорганизъм - ешерихия коли".

"Не стигнахме до лактобацилус булгарикус и паниката, че става дума за ГМО кисело мляко е излишна. Но показахме, че има специални белтъци, които микроорганизмите могат да изграждат в себе си и те потенциално ще ги защитават при замразяване. Същият този механизъм може да се използва при производството на дрожди за мая, при ветеринарните антибиотици, при производството на кисело мляко". 

^{Снимка: многоклетъчният организъм ​Бавноходка*.} 

На въпроса дали изобретението е патентовано, Киров каза, че в съвременната синтетична биология "всеки е пълен с идеи". "Това е една голяма илюзия в България, че най-ценното е идеята и някой ще ти я открадне. Най-ценното е тежкият труд. Между идеята и практиката има много месеци къртовски труд и ако някой тръгне да се състезава с нас едва ли ще може да ги навакса". 

"Състезанието беше в Бостън и участваха над 300 отбора. Беше много интересно да видим какво правят хората, по какви научни проекти работят. Много научихме и създадохме много контакти", допълни от своя страна Марио Марков. "В нашата категория – Food and Nutrition - се състезаваха най-малко 30 отбора в областта на синтетичната биология".

"Първоначално проектът ни бе друг. Бяхме подготвили биоинженерен продукт, имаше софтуер, имаше и хардуер, но ни се наложи да го сменим, поради липсата на финанси", обясни Марков.

"Постъпихме точно по предприемачески - говорихме с различните индустрии – видяхме какво ги интересува. Българската индустрия се върти много около лактобацилус булгарикус – и решихме да предложим нещо, което е интересно на българската индустрия. И българската индустрия ни финансира. За да се намират средства за развиване на научни проекти, начинът не е да се оплакваме, че няма финасиране, а да се намерят правилните хора, с които да се говори по правилния начин", допълни Киров.

"Много ми се иска да остана да работя в България, но трябва да видя, че нещата се променят", категоричен бе капитанът на студентския отбор.

*В проекта е използван многоклетъчният организъм "бавноходка" – най-устойчивият микроорганизъм, който оцелява в космоса, във вакуум под прякото слънчево лъчение и при нулева температура, а след това се съживява и започна отново да функционира. 

Вижте целия коментар: