AI драстично намалява прага на нужната инвестиция за създаване на нов продукт и увеличава продуктивността с 50-55%, докато при появата си парният локомотив е добавил само 10% към продуктивността на човешката дейност като цяло. Изкуственият интелект скъси дистанцията между много добрите IT специалисти и не толкова добрите. Но това не е процес, върху който можем да влияем. Трябва да се адаптираме и да се възползваме от новите възможности. Това каза Светозар Георгиев, партньор в Eleven Ventures, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Винаги изкуственият интелект ще бъде по-добър в определени аспекти в извършването на определени дейности. Въпросът е как ти да си по-продуктивен като човек. Тоест, да не те замени изкуственият интелект от "А до Я", а по-скоро да помогне. Това вече е факт - инженерите са драстично по-продуктивни. Дори на този етап на развитието на технологиите, инженерите, които използват изкуствен интелект, за да пишат код, са 50-55% по-продуктивни. За сравнение, когато е измислен парният локомотив, общата производителност на хората се е вдигнала с около 10%. Тук гледаме какъв е магнитутът".
В крайна сметка ние искаме и се надяваме, че ще можем да запазим креативния, инженерен аспект от създаването на нещо, например софтуер, но това да става много по-бързо. Винаги може да има по-добър начин да се прави нещо и "ето го този начин - ти щрихираш, а машината стои до теб и попълва" празнините, добави Георгиев.
"Това, което предстои да видим да се случва в краткосрочен план, е, че ще се изравни или скъси дистанцията между много добрите специалисти и тези на по-начално ниво, защото изкуственият интелект ще обере част от тази разлика, най-малкото като продуктивност. Това не може да се обърне назад. Тези, които са най-добри, трябва да положат същите усилия, за да станат още по-добри и реално да вдигаме обема и комплексността на продукта, който създаваме".
За бъдещето на инвестициите гостът коментира, че докато преди две-три години, за да се стартира и развие дадена компания са били нужни 10 души и 1 млн. долара, "сега може да се окаже, че ти трябват един или двама и 200 000 долара". "Прагът, за да успееш и да постигнеш същия продукт, доста пада. Пада прага на необходимите ресурси - човешки и капиталови - за постигане на същия резултат".
Това обаче означава, че и конкуренцията ще стане още по-жестока, което не е задължително лошо, защото тя ражда иновация, подчерта събеседникът. "Просто правилата на играта се променят. Това не важи толкова за нашите инвестиционни фондове, защото те са на по-ранна фаза, но тези, които са по-скоро инвестиращи в по-късна фаза на развитие на компаниите и са привлекли много милиарди, сега може да се окаже, че няма къде да вложат толкова много пари, защото с по-малко постигаш същото".
Сега Eleven Ventures се фокусира в това да се обхване сериозно тази нова технология и да помогнат на компании "максимално бързо и ефективно да я приложат по две направления", сподели Светозар Георгиев. "Едното е по-скоро хоризонтално. Независимо какво правиш като компания - дали си технологична компания, пишеш софтуер, произвеждаш хардуер или някакъв друг вид продукт, изкуственият интелект сериозно може да подобри скоростта и ефективността на операциите. Тоест, как правиш пазарно проучване, как създаваш маркетинг материали, как продаваш, как си управляваш финансите и т.н. Ако една компания не използва тези технологии, тя ще бъде по-бавна и по-неефективна, спрямо друга, която ги използва".
"Вертикалният вектор е за тези компании, които могат да приложат новите технологии в сърцевината на своя продукт, тогава, когато това е приложимо. Обръщаме внимание (разбира се, основателите не спят - това е колаборативна работа). Анализираме кои продукти и кои пазари са заплашени. Тоест, един продукт, може вчера да е вършил работа, но от утре друг, базиран на изкуствен интелект, може да го заменя. Нашата работа е да решим какво да направим, за да не се случи това или да не е толкова пагубно. Нашата роля тук е да структурираме този процес - да консолидираме знания и да следим какво ще се случва, систематизира добри практики".
На въпроса докато България е в риск да се окаже технологично изключена страна гостът каза, че в "елементите, които зависят от държавата, като например в образованието", това може да се случи, "защото там се изискват действия, които само държавата може да направи и колкото повече отлагаме, толкова по-голям е рискът от изоставане".
Що се отнася до компаниите, добави Светозар Георгиев, особено тази, които са фокусирани към чужбина, бизнесът е малко по-гъвкав и мобилен, защото там работи принципът на конкуренцията. "Бизнесът не чака някое министерство да му каже - прилагай или не прилагай изкуствен интелект. Ако е адекватен, той трябва да следи и да използва всякакви механизми, които го правят по-конкурентен. Ако не го прави, той трябва да фалира и да изчезне, защото не е добър бизнес".
"За бизнеса не ме е страх, по скоро ме е страх за публичната политика и аспектите, в които държавата трябва да приложи различни стъпки".
Относно политическата обстановка в страната Георгиев коментира: "Премиер на ротационен принцип звучи като опит за решение, когато няма добро решение. На практика не знаем дали и доколко ще работи, но да продължаваме да живеем в политическо безвремие и безпътица ми се струва дори още по-лошо. Така че някакъв прогрес напред е по-добре от нищо".
"От друга страна, това важи и за компаниите, ако имаш организация, която е изградена на смислени основи, тя не трябва да зависи от един "герой отгоре". Дори често се шегуваме с колеги, но то изобщо не е шега, че всъщност знак за успеха на един лидер е, когато организацията може да работи и без него. Ако има министри, които се захванат по смислен и целеустремен начин с програма, която е ясна, може би дори и ротационен премиер не би трябвало да събори всичко надолу".
За бъдещето на образованието и професиите на фона на напредъка на технологиите и зараждането на геренативния изкуствен интелект гостът каза, че това поставя доста от устоите на изпитание и поставя много въпроси - как да учим, какво да учим, каква е нуждата и каква трябва да е формата на учебните заведения, трябва ли да са структурирани програми и колко да са тесни те. "Истината е, че тези отговори ще бъдат откривани в движение".
"Образователната система е една от най-важните системи, наред с правната, която съставлява материята на едно общество. Това, което построим сега чрез образование, ще бъде обликът на обществото ни след 10-15 години. От друга страна тези системи са доста инертни и много трудни за промяна и това не е български феномен. Така е по цял свят. Свикнали сме с тях и има много намесени интереси. За това е трудно, когато дойде нова сила и зададе радикални въпроси, да се адаптираме към тях бързо".
Може би не е нужно да се адаптираме бързо, а да си отворим очите и да приемем, че новата реалност идва, независимо какви регулации ще имаме, защото те са необходими, независимо дали предпочетем да използваме тези нови технологии или предпочетем да ги игнорираме за момента, те ще променят нашия свят и всеки един аспект от нашия свят, независимо дали това ни харесва или не, подчерта Георгиев. "Тоест, по-добре да се опитаме да разберем как работят, да водим обществен дебат да приложим натиск политиците да наложат регулации, защото в крайна сметка регулациите са законовата рамка, а тя е материята, която държи едно общество и дефинира правилата".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.