При нас пазарът на труда е фактор, който ограничава растежът. Недостигът на служители спира експанзията на някои наистина добре работещи бизнеси. Тук липсват много мерки – липсва смислен профил на професионалното образование, липсват практики за създаване на уменията. Що се отнася до ролята на изкуствения интелект, то по-скоро той би могъл да бъде помощник за експанзия на бизнеси. Говорим за генеративния изкуствен интелект, който ще умее да заема работни места в сектора на услугите – от програмисти през художници до оператори в кол центрове. При индустрията по-скоро е необходимо не заместване с AI, а роботизация, което изисква много високи инвестиции, които българският бизнес по-скоро не е склонен да прави на този етап, а това също спира експанзията. Това заяви Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Николов посочи, че в България има голямо търсене на труд, което е най-вероятно резултат от липсата на подготвена работна ръка.
„200 хиляди са незаетите работни места у нас, за които има търсене, но няма предлагане“.
„130-140 хиляди са безработните през март, но очевидно те не отговарят на потребностите на пазара на труда. Най-често липсват шофьори, готвачи, шивачи... Търсенето за високотехнологична дейност е много високо, но то минава в други канали“, отбеляза гостът.
Той коментира и динамиката на икономическите процеси у нас, като отбеляза, че тя най-ясно се вижда от индекса на промишлено производство, който отново е много висок спрямо 2015 г., но не сме на рекордно високото ниво от миналата година. „Индексът на оборот от търговията показва, че динамиката е относително стабилна, много високата инфлация не е успяла да срине търсенето на потребителите“, каза Николов.
„Все пак високите лихви винаги се плащат със забавена икономическа активност и по-малко кредитиране“.
Според него спадът на промишленото производство от пиковите нива се дължи на силната експортна ориентация на страната, което означава, че забавянето в големите търговски партньори е част от обясненията.
„Няма как в нашите основни партньори да има големи забавяния, големи охлаждания, а нашата промишленост да продължава да е добре“.
По думите на Николов увеличаването на задължителните минимални резерви на банките от Българска народна банка най-вероятно ще забави експанзията на някои бизнеси, които биха планирали по-достъпен кредит.
„БНБ очаква криза, малко по-неблагоприятни условия от миналата година, това би дало шанс на банките да са по-стабилни“.
В парламента, смята Николов, сега има доста по-явно изразено евроатлантическо мнозинство. „Има желание за приемане в еврозоната, но това няма как да се случи, ако проектобюджетът бъде приет в този си вид. Топката в момента е в партиите, излъчването на работещо правителство би помогнало много“, добави той.
„В името на една голяма цел като еврозоната рискуваме да разрушим данъчния си модел, които от около 15 години е показал, че работи добре. Хубавото е, че големите партии в парламента говорят за запазване на данъчния модел. Като цяло по-скоро няма натиск за данъчна реформа“.
В глобален мащаб Николов не смята, че има сериозен финансов риск благодарение на мерките на регулаторите. „На този етап такъв риск в Европа дори е доста малък. През 2009 г. имаше много, много банкови фалити, този път има няколко големи. Ако той се ограничи до тези институции, няма да има толкова голямо разливане върху останалата част на пазара“, заяви гостът.
Целия разговор гледайте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „Светът е бизнес“ гледайте тук.