Екологичната политика е инструмент, но само с нея не трябва да се налагат съответните ограничения или да се дава воля на някаква активност. При въглищните централи от една страна са екологичните инициативи, от друга страна идва социалният елемент, от трета страна е енергийният елемент. Това заяви Росица Карамфилова, министър на околната среда и водите, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Карамфилова коментира темата на фона на Зелената сделка и бъдещето на комплекса Марица-изток. Тя посочи, че е правен анализ на въглеродната интензивност в Маришкия басейн, а трите централи като емитери на замърсители представляват 94%. „Пътят за декарбонизация трябва да премине през реформи в тях“, отбеляза гостът.
„За да има резултат, който да даде реално отражение върху намаляване на емисиите, то трябва да е насочено към големите емитенти“.
Зелената сделка, според министъра, представлява възможност.
„Пътят за устойчивото развитие е чрез позеленяване и декарбонизация. Условията, в които живеем, налагат да променим моделите си на поведения“.
Карамфилова коментира и нивото на държавната администрация у нас. Тя посочи, че са необходими реални изпити, за да докажат кадрите компетентността си. „Ако ние прилагаме конкурсите такива, каквито трябва да бъдат, първият проблем се отстранява. Това до висока степен зависи от този, който ръководи системата, но тя е жив организъм... Безспорно трябва да има критерии“, посочи гостът.
„Решения има. Те са комплексни, защото трябва да сме реалисти. За да е силна една администрация, тя трябва да е достатъчно мотивирана и достатъчно стимулирана... Средната заплата в момента е 1500 лева“.
Карамфилова добави, че в пъти са нараснали ангажиментите и отговорностите, а в същото време дори се върви към съкращаване на администрацията.
По отношение на бюрокрацията гостът заяви, че тя не е по-голяма у нас, отколкото на други места. И поясни, че навсякъде проблемите са идентични.
Според Карамфилова появата на групи, които пречат на инвестиционни проекти, апелирайки за опазване на даден биологичен вид, например, се случва в зависимост от това кой е министър, респективно какви са политическите нюанси и амбиции. „В един момент Министерството на околната среда и водите може да се окаже побутващо напред определена бизнес инициатива. В друг момент, ако властимащите са по-насочени към опазване на околната среда, биват използвани в другата посока“, коментира тя.
„В единия момент политиката се явява бухалка в едната или в другата посока. До висока степен това зависи от министъра и от политическата сила, която е зад него“.
Целия разговор гледайте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „Светът е бизнес“ гледайте тук.