България е в еврозоната от 1997 г., влизайки във валутен борд с фиксиран курс. Ние в момента сме изпълнител на политики и вносител на негативни и положителни ефекти, но нямаме право да участваме в политиките на еврозоната. Всички въпроси „за“ или „против“ са несъстоятелни. По отношение на отлагането на присъединяването ни – то беше голяма грешка, поради простата причина, че в момента голяма част от държавите не отговарят на Маахстрихските критерии. Пропуснахме исторически шанс, защото беше проявен реверанс към нас, че дори да не отговаряме на някой от критериите, при нас проблем е инфлацията. Би се направил компромис, защото такъв беше направен и за Хърватия. Политическата нестабилност е проблем, защото ставайки част от еврозоната, вече можем да влияем на курса на еврото. Това заяви Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
По думите на Пенкова за да се направи тази стъпка се иска много сериозен политически консенсус.
„Факт е, че когато имаш увереността от институциите, общественото мнение започва да се променя, докато при нас има разделение на всички нива. Ние не даваме ясни сигнали на Европа какво искаме да направим“.
Според госта федерализацията е правилният път за Европа, за да може да имаме ясни правила и в същото време да се запази лицето на всяка от държавите.
„Има голяма разлика в начина на функциониране на всички институции след Брекзит“, посочи тя. И даде пример с нежеланието на Великобритания за емитиране на общ европейски дълг. „С напускането на Великобритания част от всеобщите и обвързващи повече държавите членки могат да станат реалност. Единият пример е общият дълг, втората политика е общият фонд за въоръжаване и допълнителни европейски средства в тази посока“, разказа гостът.
Пенкова отбеляза, че не се усеща напрежение между Германия и Франция след визитата на президента Еманюел Макрон в Китай.
„Китай е най-големият търговски партньор на Европейския съюз. В момента на ден търговският оборот е над 2,5 милиарда евро. Важно е да се отбележи, че има много сериозни европейски инвестиции в Китай. Става въпрос за доста големи производства, което прави отношенията по-дълбоки“.
Гостът смята, че Европа не бива да влиза в икономическата битка между САЩ и Китай.
„В момента голяма част от законодателствата, които се предлагат в Европа, имат основен призив част от тези ключови производства и енергийни технологии да се върнат към Европа. До няколко години 80% от световното производство ще е в Китай и Индия според изчисления... Стратегическите инвестиции и производства трябва да се върнат в Европа, тези, които липсват“.
Пенкова отбеляза, че на ниво ЕС идеята е да се върви в посока намаляване на дълга на всяка страна спрямо договореното ниво за 60% от брутния вътрешен продукт. Тя посочи, че има критерий една двадесета от дълга да се намалява на годишна база, никой в момента не го изпълнява.
Гостът разказа, че има идея всяка страна да представи план за четири години, който може да се удължи до седем години, за намаляване на дълга си, без да има обвързващи критерии от институциите. „Дава се малко повече правомощия на европейските институции за наказания, ако не се изпълнят тези критерии“, обясни Пенкова.
Тя коментира и темата за Зелената сделка. Според Пенкова сме изпуснали доста срокове да се възползваме от европейското финансиране за постигане на целите, което е грешка на държавната политика, тъй като не сме представили стратегия дали и как ще бъде предвидено намаляването на въглищните мощности.
"Имаме предвидени пари, за които изпуснахме доста срокове да се възползваме, тъй като не сме си предали териториалните планове... България беше вторият по размер бенефициент в ЕС по тези програми след Полша... Има средства, които са предвидени".
Целия разговор гледайте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „Светът е бизнес“ гледайте тук.