Всяка една държава, не само България, трябва да осмисли критичния момент, в който се намираме. Ние сме на върха на една огромна промяна. Това е момент, в който се решава съдбата на света за следващите неясно колко години напред. А ние се чудим дали да сме с напредналия или да не сме с напредналия свят. Дали да си изгоним компаниите с висока добавена стойност, които ще са бъдещето. Това е ролята на държавата - не само в нещата, които трябва да направи, а и в нещата, които не бива да прави. Предположенията са, че GPT5 ще бъде неразличим от човека до шест месеца. Какво ще се случи с всички професии, които са свързани с колцентровете, с аутсорсинг? Това са десетки хиляди високоплатени работни места, които са от критично значение за икономиката ни. Това каза Доброслав Димитров, председател на "Българска асоциация на софтуерните компании" (БАСКОМ), председател на Българска работодателска асоциация "Иновативни технологии" (БРАИТ), изпълнителен директор на Imperia Online, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Технологичният сектор започва да има критично значение в икономиката на България, не само поради размера си, но и заради това, че никоя друга част на икономиката не може да продължи без нея. Огромен проблем е, че тази промяна се осъзнава от малцина. 2022 година ще бъде запомнена с това, че революцията на изкуствения интелект започна с появата на ChatGPT, както казах в предишното си гостуване, но за тези четири месеца от тогава насам, играта се смени много, много на брой пъти. Едва миналата седмица се появи нов проект AutoGPT, който е базиран на GPT 4, но този модел има възможност сам да задава на себе си задачи и да се самообучава. Апелът ми към всички, които гледат скептично на това, което говоря през последните четири месеца, е да погледнат сериозно на промяната. Ако изкуственият интелект в момента не може да свърши нещо, то след една седмица, или след два месеца, вече ще може. Всичко трябва да се разглежда в този контекст, заяви гостът.
Човекът ще остане на върха на хранителната верига, само ако се адаптира светкавично, категоричен бе Димитров. "Преди 2 седмици 15 000 от топ технологичните хора в света, начело с Илон Мъск, Стив Возняк и много други изследователи, писатели, написаха апел към свои колеги да забавят с шест месеца развитието на тези технологии. Поискаха мораториум. Можем да добием представа колко бързо се развиват нещата, щом шест месеца са критични".
"Предположенията са, че GPT5, който в момента се обучава и се очаква да излезе до края на годината, ще бъде неразличим от човека. Имаме шест месеца. Ако изградим изкуствен интелект, който е неразличим от човека, искам да задам въпроса - какво ще се случи с всички професии, които са свързани с колцентровете, с аутсорсинг. Това са десетки хиляди високоплатени работни места, които са от критично значение за икономиката ни. Това е задачата, която стои пред нас".
Вече е невъзможно този процес да бъде спрян и дори тези могъщи 15 000 милиардера по света не могат да го спрат. Духът е излязъл вече от бутилката, заяви събеседникът, а еволюцията ни, която ще ни позволи да се адаптираме, минава през няколко важни стъпки, като едната е на човешко ниво, втората - на организационно ниво (компании, НПО и всички други контрагенти) и на трето ниво е държавата.
"На първо ниво всеки един от нас трябва да положи максимално усилие да бъде информиран и да повишава своя капацитет като използва тези инструменти. Без значение от професията, човек може да използва тези инструменти и да повиши своята добавена стойност. Тогава няма да бъде изместен от някой друг, който е в съседната държава, съседната фирма или съседната стая, който го използва, за да е конкурентен. Независимо дали си журналист, писател, юрист, програмист..., всеки един от нас може да си помогне в дребните, скучни неща, които прави и да върши онези 10%, които компютърът не може".
Бизнесите от своя страна трябва да преосмислят бизнесмоделите си, добави гостът. "Много от компаниите в Българоия, които се занимават с аутсорсинг, но и продуктовите компании, ако не станат по-продуктивни от своите колеги по света, ще изпаднат от необходимост. Трябва да се промени начинът, по който се формулират заданията и начина, по който се привеждаш в действие".
"И на третото ниво е държавата. Всяка една държава, не само България, трябва да осмисли критичния момент, в който се намираме. Ние сме на върха на една огромна промяна, преломен момент в който можем да тръгнем в една или в друга посока. Много трудно можем да останем отгоре - там където сме. Това не е момент за хрумвания като да се изземват "свръхпечалби", да се увеличават данъците и то именно на компаниите, които са с висока добавена стойност. Не е момент да се чудим дали ни трябва или не ни трябва еврото. Това е момент, в който се решава съдбата на света за следващите неясно колко години напред. А ние се чудим дали да сме с напредналия или да не сме с напредналия свят. Дали да си изгоним компаниите с висока добавена стойност, които ще са бъдещето. Това е ролята на държвата - не само в нещата, които трябва да направи, а и в нещата, които не бива да прави".
Всяка такава промяна създава повече работни места, отколкото разрушава, но за тези, които се адаптират, подчерта Димитров. "А този път за разлика от всеки друг път, който можем да реферираме в миналото, промяната се случва твърде, твърде бързо. И тук идва частта, че ние трябва да сме много по-адаптивни. В Академията ни за таланти, която вече 10 години поддържаме, GPT е интегриран от самото начало. От ден първи учениците учат с това и нивото на научаване е увеличено експоненциално".
"Който мисли ще се възползва от този инстумент, който смята той да замести мисленето му, много скоро ще бъде заместен самият той. Така че, всеки един от нас трябва да мисли".
Амбицията на БРАИТ да е част от Тристранния съвет, която все още не е постигната, гостът коментира така: "Мисля, че стана недоразумение с установените работодателски организации. Може би ние самите не успяхме да предадем посланието достатъчно добре - колко ще сме си полезни взаимно".
"По-установените организации представляват едни организации, които няма да престанат да съществуват, но тези бизнеси имат критична нужда от новите. Ние сме едно цяло. Една екосистема. Проблем по-скоро бе в комуникацията, отколкото в отрицание или нежелание от някакъв вид. Аз вярвам, че всички ние трябва да работим заедно - и установените (старите бизнеси, които ще си останат, но неизбежно ще има промяна в начина, по който правят бизнес), и новите трябва да работим заедно. Защото ако не го правим заедно, буквално никой от нас няма бъдеще. Толоква е просто. Ако не се вземем връце на държавно ниво, на корпоративно ниво и на човешко ниво, никой от нас няма бъдеще".
Това, което българската държава би могла да направи веднага, "за да има какъвто и да е бизнес в България, а какво остава за такъв като нашите бизнеси, които е толкова лесно да се преместят на друго място, е да има финансова стабилност в държавата", категоричен бе събеседникът. Тази финансова стабилност означава - без резки промени в данъчната система, без облагане на "измислени неща като свръхпечалба", бърз курс към еврозоната, потвърди той.
"Това е нещо, което изцяло зависи от хората, които в момента са в парламента, независимо в коя партия са. Могат да спорят до края на света накъде ще гледа България, но в момента решаваме въпроса дали изобщо България ще бъде някакъв фактор в бъдещето, което е пред нас".
В момента изборът не е Изток-Запад, а дали искаме да сме в бъдещето или в миналото, уточни Димитров.
В по-дългосрочен план държавата трябва да мисли за образование, преквалификацията, привличане на хора отвън. Трябва да работим за това България да стане привлекателно място за можещи и предприемчиви хора, които да идват в страната ни.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.