Не трябва да се притесняваме от развитието на технологиите и, ако имаме достатъчно разум, не трябва и да се притесняваме, че ще останат хора без работа. Има обектни области, като изкуствения интелект и квантовите комуникации, в които България не отстъпва на другите европейски страни. Български научен екип ще създаде две квантово-комуникационни трасета до две-три години. Ние, като нация сме гъвкави хора - бързо се ориентираме в една или друга ситуация, особено в областта на технологиите и имаме способни млади хора. Това каза акад. Чавдар Руменин, дир. на Център за компетентност КВАЗАР и зам. дир. на Института по роботика към БАН, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Квантовата комуникация вече е факт и на практика се случва в страни като Германия, Франция, САЩ, Япония, Китай. Там имат сериозни успехи в областта на квантовата комуникация. Ние, в България, също имаме определени успехи. В близките две до три години ние ще създадем две квантово-комуникационни трасета. Едното ще обвърже няколко министерства, банки, болници, а второто ще стигне до Кулата и ще се свърже с нашите гръцки партньори, а от там има канал, който ни свързва с ЕС, с Брюксел. Това ни е в ръцете и е нещо напълно реалистично".

Не трябва да се притесняваме от развитието на технологиите и, ако имаме достатъчно разум, не трябва и да се притесняваме, че ще останат хора без работа. Защото това, което ни предстои да направим, е да разработим такива системи, такива алгоритми, да се генерират такива знания, че ние, хората, да бъдем по-добре, да имаме повече време за саморазвитие и самоусъвършенстване, подчерта акад. Руменин. "А това са най-важните неща". 

"Къде е България? Има обектни области, където нашата страна не отстъпва на другите европейски страни. Такава област са успехите, които България има в областта на изкуствения интелект. Теоретичните разработки, които се правят, са на много високо ниво - в частност квантовата комуникация. Квантовата комуникация е съвременният писък на комуникациите, които ни предстои да реализираме". 

ЕК неотдавна, през 2020 година, разработи една възможност, благодарение на която всички страни, под една или друга форма, могат да се включат в развитието на квантово-комуникационния подход, допълни гостът. Той обясни, че става дума за възможността "при всички условия, независимо от външната среда, да поддържаме комуникация". "Това са много важни и съществени неща. Това е предният край и на науката, и на технологиите".  

Квантовата комуникация се случва и развива на квантово ниво във физическия смисъл на думата, потвърди събеседникът. "Ако не дай боже се случи ядрен взрив, гъбата не позволява да имаме радио връзка с класическите радиовълни, които са изобретени и които се използват за комуникация от времето на Никола Тесла. Тя е доразвита до съвършенство, но има своите недостатъци. Да не говорим и за природни катаклизми, като земетресенията. Когато те са от 7-ма - 8-ма степен, също става нарушение на комуникационните възможности на околната среда". 

"Квантовата комуникация при такива условия няма да спре. Тя се случва между устройства, които се наричат "квантови генератори". Какво се случва при опити да се подслуша или да се копират определени данни чрез хакерска атака? Квантовата комуникация се случва на база на фотоните. Това са елементарните частици (...) преносителите на информация и са винаги по двойки. Пренасянето на информацията се случва със скоростта на светлината, а ако някой се опита да подслуша, то той прекъсва единия от тези канали и следват два пътя. Единият е да се прекъсне веднага комуникацията, но има и по-коварен път - това е да тръгне един заблуждаващ реверс съвсем за други неща и по този начин да не се даде възможност да се засекат данните, които сме искали да предадем". 

За нивото на българското образование и наука академикът подчерта, че с помощта на ЕС в науката, образованието и технологиите през последните години "са изсипани около 1,1 млрд. лева". "Това не е никак малка сума, защото преди 5-6 години мантрата беше, че науката и образованието са недофинансирани и не може да се работи с такива заплати. Да, имаше такъв период, но през последните 5-6 години нещата се промениха. И в българските университети и в БАН имаме сериозни постижения в тези авангардни области, в които говорим". 

"Ние, като нация сме гъвкави хора. Ние бързо се ориентираме в една или друга ситуация - имам предвид в областта на технологиите. Имаме способни, млади хора, които отивайки в американски, в европейски университети, имат невероятни постижения", а някои от тях се връщат в България и поемат по пътя на създаване на институти в областта на изкуствения интелект и други авангардни технологии, коментира събеседникът.

На прага сме на преломен момент, когато фундаментално ще бъдат променени правилата на играта и това дори вече е започнало. "Това е еволюцията на научните изследвания. Ако ние правилно се ориентираме в тази еволюция, наистина ще имаме колосални възможности за реализация".

За бъдещето на изкуственият интелект събеседникът каза, че все пак от него има какво още да се желае. "В човешкия мозък има такива кътчета, които още не познаваме добре. Не познаваме онази зона в човешкия мозък, неокортекса, където се раждат идеите, ражда се въображението, вземат се решенията. Още не знаем как да стартираме изследователският метод, за да видим какво става там. А разберем ли какво става там, вече по съвсем друг начин ще изглеждат успехите на изкуствения интелект. Тук ще си дадат среща и естественият и изкуственият интелект. Това е голямо предизвикателство". 

Защо квантовите компютри не навлизат масово в практиката, въпреки че от години говорим за тях? За какви реални проекти се използват суперкомпютрите в България? Как трябва да си сътрудничат науката и бизнеса?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.