Дори и Мъск да изпълни на 10% това, което обещава, защото проектът му е наистина много амбициозен, това ще доведе до изключителна промяна в космонавтиката и всички трябва да се адаптират, което не е лесно, особено за държавния сектор. България има много сериозен принос в изучаването на космическата радиация. Ние още сме космическа нация. Това каза Светослав Александров, Cosmos.bg, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Училищното образование акцентира върху имена, които са значими за космонавтиката и развитието на технологиите, но понякога от някои неочаквани дупки излиза заек. Преди 15-на години очаквахме, че основният двигател на космонавтиката ще бъде космическият туризъм. Тоест, благодарение на хора с дълбоки джобове, които са готови да плащат милиони долари за този бизнес. И така започна всичко. Още преди Илон Мъск първият космически турист Денис Тито летя на руски космически кораб "Съюз", защото и руснаците тогава бяха закъсали за пари (90-те години, Елциновата епоха)".

Но нещата се случиха по-различно, каза Светослав Александров. "Вместо това беше създаден един стандарт за микро спътници - CubeSat и то без въобще да се мисли за бизнес в началото, като университетски проект. Защото една космическа мисия отнема години, както беше в случая с телескопа "Джеймс Уеб". Той отне 25 години. Но, за да бъде обучен един студент, да направи космическа мисия в рамките на един семестър, бе създаден този стандарт CubeSat - за спътници с размер на куб, при който едната страна е 10 см".

"Това, което бе достатъчно евтино и подходящо за студентски проект, се превърна в една страхотна бизнес идея и много космически компании започнаха да работят именно в тази посока. Оказа се един от големите двигатели на комерсиалната космонавтика днес. Макар че в последните години тенденциите стават по-други. Нещата отиват към мегагрупировките като Starlink".

Доскоро основният лимитиращ фактор в космическите мисии беше товароподемността на ракетите. Ракетите имаха строга товароподемност. Най-тежките ракети можеха да извеждат 25 тона товар в околоземна орбита, който ставаше още по-малко за полети до Луната и Марс, обясни Александров. "Поради това всяка една мисия на НАСА изискваше определен набор от умения, които не всеки притежава. Например само НАСА можеше да направи трактор от титан, който да може да работи на Луната. Да направи много сложна миниатюризация - в много малък обем да могат да бъдат наблъскани множество научни инструменти".

Това, което прави Мъск, и това, което мнозина не разбират, е, че той премахва този лимитиращ фактор и разбира много добре инженерния проблем. Защото ракетата Starship, която има 33 двигателя, освен че ще бъде възвръщаема, напълно ще елиминира ограничението по маса, подчерта събеседникът. "Ще стане възможно, не просто специализирани инструменти да бъдат закарани на Луната, но и обикновени устройства от бита ще могат да летят. Никой няма да мисли толкова за тези ограничения, които до този момент са съпътствали космонавтиката".

"Дори и Мъск да изпълни на 10% това, което обещава, защото проектът му е наистина много амбициозен, това ще доведе до изключително серизона промяна в космонавтиката и всички трябва да се адаптират, което не е лесно, особено за държавния сектор в лицето на НАСА. Говорим за съвсем друг начин на мислене". 

За космическата радиация и каква пречка представлява тя за пътя на хората към Космоса гостът каза, че това е „проблем, който донякъде е надценяван“, защото по думите на Александров не се нуждаем от „големи метални блокове“, които да предпазват. „Природата на космическата радиация е добре проучена. Не говорим за опасни гама лъчи, а за частички, които макар и да проникват навсякъде, един алуминиев корпус може да е достатъчен, когато говорим за Луната. Това може да бъде направено и е правено по време на проекта „Аполо“.  „Орбиталните спътници, които работят около Луната и Марс откриха и много удобни пещери, които са дълбоки и достъпни и могат да служат за първоначално убежище от космическата радиация“.

„Вече има голямо количество натрупани ескпериментални данни. Има включително и български прибори, разработени от екип на БАН. Такъв е летял до Луната на индийската мисия „Чандраян“. Такъв в момента има в орбита около Марс на европейската мисия ExoMars. Така че и ние имаме много сериозен принос в изучаването на космическата радиация“.

За България гостът каза още: „Все още сме космическа нация. Имаме и компании, които произвеждат микро спътници“.

"Бъдещето може би ще бъде по-различно от това, което сме чели в библиотека „Галактика“, но може би ще се доближава до фантастичното, защото кой можеше да повярва, че Мъск ще изстрелва ракети и те се връщат така красиво, успоредно ускорителите един до друг на Земята".

Какви са амбициите на Китай в космическата надпревара и плановете им за бъдещи полети до Луната? Защо третият етап от програмата „Андромеда“ на САЩ много зависи от проекта Starship на Илон Мъск? Реалистично ли е да се говори, че на Луната ще се направи космическа база и че полети до Марс ще тръгват от Луната? Защо Starlink играе толкова ключова роля във войната в Украйна? Защо добивът на ценни суровини от астероиди все още е нерешен въпрос и остава далечна цел за човечеството?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.