Административно не можеш да натискаш цена в условията на пазарна икономика. През 1996 година Жан Виденов така натискаше административно цената на пшеницата, на брашната, защото идваха избори и хлябът не трябваше да поскъпва и след това цената скочи. Контролът върху здравословната конкурентна среда в България трябва да бъде постоянен, а не кампаниен. Това каза доц. Огнян Боюклиев, Институт за икономически изследвания на БАН, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Имаме закон за защита на конкуренцията. Защо този закон трябва да се включва кампанийно. Той трябва да работи. Там има агенция, тя трябва да работи по тези въпроси, а не сега да действа кампанийно. Второ, имаме национална аграрна политика. Има обща аграрна политика на ЕС, но тя дава рамката, а всяка страна определя как ще се позиционира вътре в тази рамка".
Гостът даде пример с френските фермерски пазари, благодарение на които се скъсява веригата на доставки. "Навсякъде има фермерски пазари, които общината, заедно с държавата подпомага - дават се не само субсидии, но и се осигурява транспорт, за да има къса верига, за да има пресни продукти, мляко, което не е манипулирано или само е пастьоризирано и идва при потребителя. Това е европейска аграрна политика, която у нас за съжаление не се случи".
"Ние направихме една половинчата аграрна реформа. Няма спор, че земята трябваше да се върне, но след това трябваше да има структурна аграрна реформа, за да се формират истинските семейни стопанства и след това кооперациите".
По думите на госта липсва последователна и непрекъсната работа в тези направления. Той заяви: "Сега се сетиха, че трябва да се приемат закони. Има директива за търговските практики. Имаме Комисия за защита на конкуренцията, другата агенция за храните. Те трябва да работят, да действат, иначе защо им плащаме от бюджета".
"Оказа се, че дори министър-председателят не знае, че има Закон за храните, щом казва, че ще правят Закон за търговията с храни. Там всичко е регламентирано. Просто трябва някой да спазва законите. А това са европейски закони, без тях нямаше да ни приемат в Европейския съюз. Те са направени 1999 година. И от тогава тази Агенция фигурира, но не се занимава с това, което трябва. Например за проследяването на храните има директива на Европейския съюз. Ние нищо не правим. Трябва да знаем пътя на всеки един продукт "от нивата до масата". Тази директива е много важна".
Късата верига не трябва да се прави, за да спрем вноса на домати от Италия или Испания, а за да направим един истински вкусен български домат, например. Пазарът ще го приеме и ще го предпочете, каза още събеседникът.
Какво можем да научим от опита на Гърция по отношение на "джентълменските споразумения" между министър-председателя и хипермаркетите, за да се постигнат по-ниски цени на хранителните продукти? Как Румъния едновременно с намаляването на въглеродните емисии работи за потискане на ценовите нива на храните и скъсяване на пътя на храните до трапезата в големите градове?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.