Предстоящата ескалация на конфликта в Украйна ще доведе до свиване на разходите на домакинствата и влошаване на БВП. Вероятно ще се влезе в рецесия през първото тримесечие на 2023 година. По-високата инфлация в България се дължи на "не толкова добрата конкурентна среда", а непремереното и негативно говорене от страна на български политици на върха "нанесоха вреди на богатството на България". Избухването на инфлацията започна с ирационалното поведение на потребителите след пандемията, като тя бе ускорена от поскъпването на енергоресурсите и войната в Украйна. Това коментира финансистът д-р Боян Иванчев, финансист, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

По-високата инфлация в България, както и в страни като Полша, Чехия, Прибалтийските републики и Унгария гостът обясни с "по-ниската степен на конкуренция в нашите страни". "Вероятно има значение и договарянето или картелизацията на определени цени или на определени сектори в нашата икономика. Водещото е не толкова добрата конкурентна среда и съответно по-ниска ефективност. Когато имаме по-ниска ефективност, производителите и търговците на дребно на услуги и стоки се опитват, при поскъпване на изходните, базови суровини, да прехвърлят механично това повишение върху цените на едно и дребно. От там и по-високата инфлация при нас". 

Инструментариумът за овладяване на инфлацията на БНБ в условия на валутен борд е ограничен в сравнение с една пълноразмерно работеща централна банка. Това, което би могла да направи, е да увеличи минималните задължителни резерви с цел да се изтегли ликвидност от икономиката, каза финансистът.

"Повишаването на лихвения процент от страна на централната банка е символично, защото няма отношение към лихвените проценти на междубанковия пазар и няма отношение към лихвите по кредити и депозити. Другото, което можеше да направи по-рано и по-категорично БНБ, е да увеличи значително по-рано и с по-големи стъпки антицикличния буфер - отново с цел изтегляне на ликвидност. Четвъртото, което беше възможно тя да направи, е да задължи или да препоръча на търговските банки в общите условия, когато те формират лихвени нива по кредити, към надбавката, която е фиксирана в техните кредитни продукти, плаващият компонент да бъде базиран на EURIBOR, а не на местни средни лихвени проценти по депозити. Защото на местно ниво търговските банки поддържат много ниски, почти нулеви средните депозитни нива". 

В САЩ 30-годишните ипотеки, тръгвайки от 2,7%, сега се колебаят между 6,5% и 7,2%. Има категорична спирачка на този пазар. Има намаляване на търсенето и намаляване на цените. В Европа, в дадени страни, се случва същото, като най-изявеният пример е пазарът на недвижима собственост в Швеция, където има над 12% спад, посочи събеседникът. 

В България "търговските банки имат независима политика на креация на пари от нашата централна банка", каза още д-р Иванчев. "През последните две години нашите банки предпочитат по-ниския риск - да кредитират домакинства с ипотечни кредити, вместо да кредитират по-активно бизнеса и да бъдат по-гъвкави към неговите нужди. За мен това не е добра политика. Не считам за редно ипотечните кредити да са по-евтини от тези в Германия и това е в известен смисъл волунтаристично и опасно за българските семейства с по-ниски доходи. Те чисто психологически се подведоха, че тези, които имаха спестени пари, започнаха да бягат от инфлацията и да ги спасяват през недвижима собственост. Хората с по-ниските доходи взеха ипотеки, за да направят същото, но тези ипотеки рано или късно ще поскъпнат".

За емисията на български държавни ценни книжа през миналата седмица Боян Иванчев се съгласи, че интересът е бил по-добър вероятно, защото се връща доверието към България, както и защото пазарът е бил гладен за такъв тип облигации, но подчерта, че "предходното редовно правителство, в лицето на министъра на финансите", е пропуснало "много хубав прозорец, хубава възможност да емитира дълг, който щеше да е два пъти по-евтин".

"В много кракът период, за по-малко от една година, цената на нашето финансиране нарасна от 1-1,5% на 5%. Това е свързано с глобалното вдигане на лихвите, но и с пропускане на тайминга. Имаше период, в който правителството можеше да емитира значително по-евтин дълг и всъщност тогава спредът, рисковата надбавка на българския дълг над 10-годишния немски, беше в някакви нормални граници за последните години (25-50 точки). След това стигна до 225-230, без да има някаква особена драма в бюджета ни. Просто имаше прекалено много приказки, които бяха вредни за богатството на България", подчерта Иванчев.

"Всеки, който говори в качеството си на министър, на премиер, че положението е много лошо, че ще има такъв и такъв дефицит, трябва да знае, че това се обработва от дилъри, асет мениджъри, анализатори. И те казват: тук има нещо неясно в България, значи искаме повече доходност. И така и се случи. Това беше нередно. Категорично беше пропуск на министерството на финансите, имайки предвид, че трендът на покачване на лихвите от централните банки беше неизбежен и бе въпрос на време". 

"Избухването на инфлацията е следствие не на елегантните икономически модели, а на поведенческите финанси", обясни гостът. "Идва един момент, в който потребителите казват: имам пари в брой, не искам повече да страдам заради пандемията, излизам навън и плащам 50% повече за нов автомобил, например. Това ирационално поведение на потребителите, което се обяснява чрез поведенческите финанси, вече подкара тази инфлация, която беше ускорена от поскъпването на енергоресурсите и войната в Украйна".

След решението Германия и САЩ да изпратят танкове в Украйна "ще се усили психологическата когнитивна склонност към консерватизъм у хората. Те ще видят, че този конфликт, войната всъщност не се уталожва. Нейният контраст и рязкост се увеличават. Това означава засилване, според поведенческите финанси, към консерватизъм и намаление на потреблението. А когато има намаление на потреблението, можем да очакваме намаление на брутния вътрешен продукт. Можем да очакваме увеличение на безработицата, защото търсенето намалява, а тогава производителите на стоки и услуги намаляват производството и освобождават служители. И в крайна сметка стигаме до намаление на БВП".

"Ако гледаме данните класически, тоест две тримесечия намаление на БВП, за миналата година имаме 7 страни от ЕС, които са в рецесия, както и САЩ. Но в САЩ рецесията се обявява само от NBER, която е съставена от университетски преподаватели". 

Посланията, че може би ще се разминем с рецесията или тя ще бъде по-лека от очакваното, изказани на политическо ниво или на ниво централни банки, финансистът коментира така: "Отново поради установеностите и доказателствата от поведенческите финанси, тези, които говорят, не би следвало да се оплакват и да показват бъдещето в черни краски. Затова подобно говорене е нормално. Никой не иска рецесия. Ако акцентите, изказвани от шефовете на централните банки, от министрите и т.н., бяха, че вече сме в техническа рецесия, то показателите щяха да бъдат допълнително влошени. Така че, те имат право да говорят така и най-вероятно са прави да го правят".

"Но във връзка с предстоящата ескалация на конфликта в Украйна ми се струва, че това ще доведе до допълнително свиване на обикновените разходи на домакинствата, което ще доведе до влошаване на БВП и вероятно наистина ще се влезе в рецесия през първото тримесечие на 2023 година. Още повече, че най-вероятно предстои поредно вдигане на лихвения процент в САЩ, а след това може би поредно вдигане на лихвите от ЕЦБ".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук