Българското месо е много качествено и то отива основно за свежа консумация по витрините. Добавки като нишесте и растителни протеини се влагат в месни продукти, които са в средния към нисък сегмент, защото пазарът не е само висок сегмент. Напротив – най-тесният сегмент на пазара е високият сегмент на високо качество, където няма такива добавки и където няма как и цените да не са най-високи, коментира Кирил Вътев, основател и съсобственик на "Тандем-В", в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.
Водещ проблем за пазара на месо в България е липсата на големи кланици. Надявам се, че в хода на разговорите за създаването на единна аграрна камара в България, която да обедини всички браншове – от полето до масата, ще достигнем до идеята, че практиката в успешните страни, от които България внася месо е следната: животновъдите се кооперират и си правят кланица, има график и всеки знае кога неговите животни ще отидат за месодобив, посочи Вътев.
Що се отнася до европейските субсидии в сектора събеседникът отбеляза, че в това отношение Европейският съюз не е коректен, защото говорим за свободна пазарна икономика, но в някои стари страни членки субсидиите са два и повече пъти по-високи, отколкото в новоприетите страни членки. Една от причините в България субсидиите да са толкова ниски и целият ни аграрен сектор да е в толкова незавидно състояние е това, че няма единна аграрна камара, която да защитава интересите на бранша, подчерта Вътев.
„Всеки сам ходи, натиска се да отиде при министър, да отиде в комисия по земеделие и да реши сам за себе си проблема. Не става, доказано е вече 30 години, не става”.
„Как така Полша, Чехия, Унгария, Румъния се изстреляха напред”, попита Вътев.
По думите му силата на тези страни е в тази самоорганизираност – и кооперативите, и камарите им имат страхотна организация. У нас няма закон, който да дава на браншовите организации права и задължения. По този начин няма да има разминаване в качеството на отделните продукти и ако членовете на дадена камара се самоконтролират, това ще доведе до налагане на определени стандарти.
Събеседникът даде пример с Франция, където законодателството позволява на кооператив или браншова камара ако някой не спазва правилата, ако нарушава доброто име на продукта или на производителя, да бъде отстранен и да му се забрани да упражнява дейността си.
„Доказано е в целия свят, че истински контрол има там, където има самоконтрол между конкуренти. Държавният контрол без значение колко е числеността на държавните инспектори няма как да постигне този контрол”, изтъкна Вътев.
Разказвайки за развитието на компанията „Тандем-В”, събеседникът не скри удовлетворението си, че децата му с огромно желание, хъс и ентусиазъм поемат семейния бизнес.
„От първия ден сме си казали, че продукти, които не бихме занесли вкъщи да нахраним децата си с тях, не произвеждаме. Това правило е в сила 30 години и всеки служител на „Тандем” го знае”, сподели Кирил Вътев.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес” гледайте тук.