Русия все още доставя малки обеми газ към Европа, като дялът ѝ е паднал от около 40% преди войната до 7%-8% в момента. Част от количествата минават през България по продължението на "Турски поток" за Сърбия и Унгария и Гърция, а друга - през Украйна за страни от Централна Европа. България може да се окаже единственият транзитьор на руски газ за Европа, тъй като количествата през Украйна са незначителни и са постоянно под риск. Русия е предплатила до края на 2024 г. да ползва маршрута през България на собственика "Булгартрансгаз. Това каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"България от този месец за пръв път се превръща в транзитьор на неруски газ - имало е неголеми доставки за Молдова на азербайджански газ, който е преминал през интерконектора Гърция-България. Румъния е подписала договор с азербайджанския консорциум "Шах-Дениз" да получи от началото на следващия месец около 900 млн. куб. метра газ, всички от тях ще минат през интерконектора... Последните четири-пет дни има удвояване на обемите, които влизат (в България през връзката) - освен това, което България получава по договор с Азербайджан, явно и друга държава черпи от този газ. Ако продължава така, през 2023 г. капацитетът на интерконектора ще бъде натоварен напълно, защото предварителните договори бяха за около 50% натоварване, но ситуацията сега е друга."
Главна задача на българската енергийна дипломация трябва да е да получи достъп до терминалите за втечнен природен газ на Турция и скорошните посещения на български делегации по темата са "много обнадеждаващи стъпки", каза Димитров.
Според Димитров едва ли ще се стигне до положение България да влезе в управлението на рафинерията на "Лукойл" до Бургас, но "по-големи драми" може да настъпят около края на дерогацията през 2024 г., ако съоръжението не е готово да работи с неруски петрол.
Руският газ по "Балкански поток" остава единственият източник на газ за Сърбия, но страната води преговори са доставки от Азербайджан, каза Димитров.
Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария обявиха старта на проект за електропреносна мрежа под Черно море, в който България няма да участва. Азербайджан и Грузия имат голям потенциал за ВЕИ производство на ток, което съвпада с целите на ЕС за намаляване на изкопаемите горива, коментира Димитров.
По-вероятно е да няма дефицити на газ в ЕС през зимата заради пълнте хранилища и доставки на LNG, но остават опасенията за зимата на 2024 г.
Съгласуваният от енергийните министри на ЕС таван от 180 евро/MWh за ценaта на газа няма да има особено голямо значение заради доста по-ниските нива на пазарите в момента (под 100 евро/MWh в сряда за януарски фючърси на TTF в Нидерландия). Таванът ще се прилага само за фючърсите, без да обхваща сегмента "Ден напред" или сделки в рамките на деня. Тези и много други условия за включването на тавана показват, че е търсен повече политически ефект, коментира Димитров.
Заради настъпилата зима и затишие на бойните действия президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски се опитват да засилят външната си подкрепа с посещения съответно в Беларус и САЩ - не се знае как точно Лукашенко може да помогне, докато Киев се надява да получи ПВО системи и по-далекобойни ракети.
"Много важно е Зеленски да запази това единство на Запада, който стои зад Украйна, под принципа "не преговаряме нищо за Украйна, без Украйна". САЩ няма да го направят зад гърба на Зеленски, както се надяваше Путин - че Украйна е една пешка в тази игра и той ще преговаря с американците и те могат да я предадат. За момента няма никакви намеци, че западните държави смятат да се съгласят с анексии на части от украинската територия."
В момента няма изгледи Москва и Киев да се срещнат за преговори, тъй като и двете не отстъпват от своите позиции и искания, а нито една не е претърпяла достатъчно голяма загуба на бойното поле, добави Димитров.
"Путин е в цугцванг, той няма полезен ход - няма военен ресурс, за да настъпва и завладее нови украински теротории, а не може да отстъпи анексираното, защото това ще има тежки политически последствия... Украинците вече владеят инициативата."
Не е реалистично да се очаква руско нахлуване в Приднестровието и Молдова след оттеглянето от Херсон, макар това да е било част от първоначалния план на Кремъл, смята Димитров.
В коментар за евентуалното изтощаване на руските запаси от ракети, той каза, че вероятно никой не знае какви са те и колко бързо руската индустрия може да ги попълва. Русия все още разполага със сериозни ресурси и е по-силната на бойното поле, най-малко като количество, напомни той. Москва има и около четири пъти по-голям демографски потенциал от Киев.
"Русия е далеч от капитулация."
Има изостряне на противопоставянето между кремълските олигарси като на преден план излизат фигури като Евгений Пригожин, свързан с частната армия "Вагнер", както и между силовите структури на държавата. Това не показва загуба на позиции на Путин, както се чете в отмяната на ежегодната му пресконгеренция, коментира Димитров.
"Той няма с какво да се похвали на тази пресконференция... Засега Путин избягва да определи целите на тази "специална военна операция", за да не стане ясно, че те се провалят. Той не може да каже нито колко време ще продължи войната, нито дали отново ще има мобилизация след месеци."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.