Важните решения за газовия сектор, не само в България, но и в Европа се оставят в ръцете на хора, които не си правят труда да проучат ефектите от своите решения. Газовият таван, които ЕС иска да наложи, не е пазарен модел за развитие на сектора. В България отмяната, която Парламентът направи, на задължението на „Булгаргаз“ да доставя газ, за да осигурява ликвидност за стартиращия български борсов пазар, на практика убива свободния пазар у нас. Това каза Пламен Павлов, Българска газова асоциация, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Мотивите, за да се приеме в Парламента тази отмяна на задължението, въведено от Енергийната стратегия и от Закона за енергетиката в частта, в която се осигурява ликвидност на българския газов пазар, са, че тези количества, които се освобождават от „Булгаргаз“, се купуват от търговци и се препродават, обясни гостът. „Не обърнаха внимание, че „Булгаргаз“ освобождаваше големи количества, които могат да се купят, не от потребителите, а само от големи търговци за препродаване. Не обърнаха внимание, че тези количества не винаги се продаваха в аукциони. И какво се получи - вместо да изгонят мишките от плевнята, изгориха цялата плевня".
„Ние искахме „Булгаргаз“ да направи график за освобождаване на тези количества. Те да се освобождават на малки обеми за тези, които имат нужда от тях и които ще ги закупят за лична употреба и категорично на аукцион“.
Тази програма е направена, за да осигури ликвидност, добави Павлов. Тя не е направена за да стимулира големи търговци. Над 70 са в момента малките търговци на природен газ. Целта бе да започне този пазар да функционира, защото когато изваждаме големия доставчик, ние дълго време няма да имаме ликвиден пазар. За да се получи такъв, за да се даде възможност тези търговци да започнат да развиват своята дейност и с външен пазар, това беше крачката предвидена в Третия енергиен пакат, в Енергийната стратегия и в Закона за енергетиката. Всички тези усилия бяха отменени "без изобщо да се направи анализ и ако има рецидиви – да се отстранят. Човек може да заподозре, че има някакъв умисъл – след като не можем ние, чрез бизнес партньори, да се възползваме от възможността да печелим, значи никой няма да може".
"Неизбежно и нормално е на българския газов пазар да има посредници, ако няма дългосрочни договори", каза още Павлов. "Посредници на газовия пазар се допуснаха, след като бе прекратен договорът с "Газпром" и това беше неизбежно. Предприятието „Булгаргаз“ може само да издава фактури - обявява поръчки кой ще доставя газ, но реално не отиват при тези, които добиват и транспортират газ. Дълго време ще бъде така. Неизбежно е, ако няма дългосрочни договори".
Увеличението, което се предлага за цената на газа за януари от 40% се налага заради факта, че договореното количество с Азербайджан няма да бъде достатъчно за нуждите на България през зимата и „търсенето определи вдигането на цената“. Това увеличение, противно на твърденията, неминуемо ще засегне и крайния битов потребител, категоричен бе експертът.
„Няма да има кой да плати тази разлика. Това, което обявява „Булгаргаз“ е за регулирания пазар, а точно това са снабдителите, които доставят на крайните потребители“.
Относно предоставянето на компенсации за потребителите гостът каза, че не трябва да се пристъпва към такива, защото „трябва да се въведе някаква устойчивост в системата“. „Не може да продължаваме да увеличаваме кредитите на държавата, които ще плащат нашите деца. Компенсациите са за нещо временно, а не дълготрайно, а ние започнахме само това да виждаме. Живяхме в един строй, който също така работеше, само че не се казваха „компенсации“, а „ниски цени“, но ние ги плащахме всички“.
На въпроса може ли България да прекъсне пъпната връв с Газпром събеседникът отговори, че ние вече сме я прекъснали, но „въпросът е, че това има цена“. Той се съгласи, че „Газпром“ „извива ръце“, но добави, че „сега някой друг ще ни ги извива“, защото ще купуваме същия руски газ, но по много по-дълъг път и на много по-висока цена.
„Природният газ е много малка част от енергийния микс на българската икономика, но е определящ“.
Относно намеренията на Турция да се превърне в газов хъб за преразпределяне на газ за цяла Европа, гостът коментира, че това със сигурност ще се случи, защото Русия е заявила, че няма да възстановява Северен поток 1 и 2, а след като Турция гарантира, че Черно море ще бъде „море на сигурност“, те ще приемат да съдействат за създаването на такъв хъб. "Турция наистина става истинския газов хъб за цяла Европа и те ще го направят това – ще доставят от „Газпром“ и от азерите, и от Ирак, от всякъде“.
Европа дълго време използваше руски газ, така че да направи своята икономика конкурентна и водеща, но ако сега не намери други решения, започват да се губят позиции и дългосрочно ние ще загубим конкурентоспособност, предупреди Павлов. „Ние се отказахме да правим проучвания за нови находища, тръгнахме към Зелената сделка, която е много компромисна и много атакуема. Предстоят ни много сериозни изпитания и не знам как ще го решим с тези лидери“.
Перспективите за нови дългосрочни договори за газ от Азербайджан не са обнадеждаващи, защото „те нямат капацитет да изпращат повече газ в посока България“, категоричен бе събеседникът, а договорите с търговци за втечнен газ според Павлов не могат да бъдат наричани „дългосрочни договори“. „Истинският дългосрочен договор е с този, който добива. Дългосрочният договор с търговци не е нищо повече от търговска сделка и няма да реши проблемите ни“.
Обсъжданият в ЕС таван на цената на газа не е пазарен механизъм, коментира експертът. "Това не е пазарен модел на развитие на сектора. След като се заговори за тези ценови тавани, Катар веднага обърна танкерите и ги насочи в друга посока – към азиатския пазар. Това означава да се получи дефицит, да се вдигне цената“.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.