Изкуственият интелект вече е неразривна част от обществото и чрез високотехнологичната си индустрия България има уникален шанс да се възползва от това развитие, за да преобрази икономиката си. Колкото повече обществото се информира по темата и започне да оказва натиск за такова развитие от политиците, толкова повече те ще трябва да го правят, а не да неглижират IT индустрията. Опасността е това разбиране да бъде прекалено закъсняло, тъй като ситуацията се развива изключително бързо. Петата индустриална революция е на хоризонта с навлизането на изкуствения интелект (AI) - 2022 г. ще се запомни като нейното начало с все по-голямата употреба на AI от обществото, а не в лаборатории и в големи компании. Това каза Доброслав Димитров, председател на УС на Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), в ефира на предавето "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"Миналата година софтуерната индустрия има рекорден ръст от 27% за България, тази година ще надхвърлим 30% - войната в Украйна и цялата неразбория в световния ред определено ускори още повече развитието на индустрията. Само софтуерната индустрия с 50 хил. души ще надхвърли 5% от БВП през 2023 г... До пет години само това развитие ще ни вкара в тройката на най-големите сектори в България като приходи."
Предвид прогнозите за AI и петата индустриална революция до пет години IT индустрията ще бъде на първо място като сектор в страната по приходи и размер и ще може да поддържа годишен ръст от 30%-40%, каза Димитров. Това е огромна възможност за България да настигне западните държави, но и огромна заплаха, ако не бъде използвана.
"Тук идва частта какво може да ни спре и какво може да ни помогне. Едно конкретно тяло от хора, а именно - политиците - трябва много бързо да разберат какво се случва... Докато спорим за глупости, изпускаме огромен шанс и си натрисаме огромна заплаха. Или ще се възползваме от този ръст, или ще изостанем още повече - средно положение няма да има. Политиците истински не разбират това нещо."
Единственият важен капитал за високотехнологичните индустрии е човешкият и този капитал трябва да бъде развиван паралелно по няколко линии, каза Димитров.
"Абсолютно фундаментално важно е образованието в България да бъде насочено към професиите на бъдещето - STEM (наука, технологии, инженерство, математика). Трябва да започнем от средното образование, защото във висшето вече сме ги изпуснали."
Българските учители могат да се справят с предизвикателството, но трябва да им се даде възможност, добави Димитров. Такава възможност е пропусната с плана за STEM кабинети в училищата, средствата от 500 млн. лв. по който отиват за ремонтни дейности и закупуване на техника, а не - както е било първоначално замислено - за на първо място определяне на правилното съдържание и обучение на учители.
"Отново не разбираме от какво произтича високотехнолгичния бизнес - от човека, а не от тухлите, мазилката и желязото в компютрите. Това е едно кардинално неразбиране."
Димитров даде за добър пример IT гимназията в Бургас, създадена през 2018 г., като нейният модел трябва да бъде използван "навсякъде в България".
България трябва да покаже образа си на държава, в която е хубаво да се живее и прави бизнес и кариера, за да може да привлича чуждестранни таланти и да върне напусналите страната.
"България е добро място за правене на кариера и това е абсолютно вярно. За съжаление, много държим да обясняваме на целия свят как в България нищо не се случва - дори да имаме най-перфектната процедура "Синя карта", ако човек от друга държава не смята, че тук е добро място за живеене, няма да дойде със своето семейство."
Законопроектът за "Синя карта", който е изготвен с участието на всички IT асоциации в България, среща "неинформирана и нелепа" политическа съпротива в момента, но Димитров изрази надежда, че ще мине на второ четене в парламента. Привлечените сега ескперти от чужбина ще дадат нужните пет-десет години на индустрията да обучи местни специалисти и ще помогне за тяхното обучаване.
Освен кадри, индустрията има нужда и от по-добра и предвидима среда за правене на бизнес като стабилна политическа ситуация, адекватна данъчно осигурителна рамка.
"Всички държави в региона премахват данъците за IT специалисти, тъй като се опитват да привлекат колкото се може повече в техните държави. Ние се опитваме малкото хора, които са в средната класа, да ги накажем и изгоним оттам - това е което се случва с максималния осигурителен доход. Това предложение беше безумно - от днес за утре ще го вдигнем с 50%, неосъзнавайки че нашите млади хора във високо платените индустрии не бягат на Запад, защото получават добри заплати в България."
Работодателските организации са подкрепили позицията на IT aсоциациите против вдигането на максималния осигурителен доход. БРАИТ ще продължи да настоява за представителство в Националния съвет за тристранно сътрудничество, като е спечелила дело срещу Министерството на труда и социалната политика за дисквалифицирането ѝ от участие. Министерството обжалва решението на съда през пролетта на 2022 г., каза Димитров, "но ако ги слушате политиците, всички искаме да сме IT и дигитализирани."
"IT индустрията в България е на абсолютно световно ниво - индустрията е такава, че или си от световна класа, или изпадаш от пазара. В същото време дигитализацията на българската икономика и обществения сектор дели последното място заедно с Гърция в ЕС. Тази разлика от небето до земята няма как да я стопим, докато не започне фундаментално разбиране, че дигитализацията на обществото трябва да бъде тотален приоритет. Ако не го направим, ще изостанем безнадежно със столетия зад останалите."
Много се спекулира какво означава изкуствен интелект, като трябва да се прави разлика между самоосъзнат AI, който има собствено самосъзнание както човек, и просто интелект, който може да разбира, анализира, взима решения абсолютно автономно от човека, каза Димитров.
"Говорим за втория, за първия въпросът е философски... AI e стигнал до момента, в който абсолютно експоненциално ще започне да променя света около нас, тъй като възприема и разбира света по начина, по който ние го възприемаме. Това е огромна възможност и плашещо предизвикателство, което е много важно да бъде осъзнато от обществото като цяло."
Промяната ще бъде съпоставима с бързото навлизане на интернет в широка употреба в средата на 90-те години на миналия век.
"Четири години по-късно, най-големите компании в света вече бяха компании, основани на база интернет. За четири-пет години се преобрази цялата икономика на света с тази технология - това следва сега в още по-ускорени темпове. Това, което се случи през 90-те за пет години, сега ще се случи за две или три... заради скоростта, с която AI може да се обучава."
Компаниите и обществото тепърва ще се ориентират за какво могат да използват AI, а както всяка индустриална революция тази ще създаде повече работни места, отколко ще унищожи. AI не трябва да се према като заместител, а като множител на човешките умения и производителност. AI ще бъде достъпен за хора с всякакво ниво на технологични способности, смята Димитров, както всички използват електричество, без да разбират как работи.
"Хората, които умеят да си представят и да създават, ще придобият един изключително могъщ инструмент в лицето на AI. Тази комуникация с AI e изцяло едно ново поле на професии, което се появява в момента и ще бъде различно за всяка една сфера."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.