"Лукойл" трябва да плаща данъци в България, не по желание и като поставя условия
Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", в "Светът е бизнес", 28.11.2022
Обновен: 09:41 | 2 декември 2022
Плащането на данъци в една страна не може да е по желание на платеца. "Лукойл" трябва да ги плаща в държавата, в която работи - България и то без да поставя условия на правителството, а като законово изискване. Ако компанията изнася продукти, произведени от руски петрол, то така биха се нарушили санкциите, но няма причина да не се произвеждат продукти от такъв за българския пазар, а за износ да се използва неруски петрол. Това коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Бихме нарушили санкциите, ако разрешим износ на продукти, преработени от руски петрол, но няма никакъв проблем "Лукойл" да работи и с неруски петрол. До сега компанията е работила с руски и неруски петрол в съотношеине 60 на 40 и това не е било проблем. Няма проблем за българския пазар да се работи с руски петрол, за да се осигуряват по-ниски цени, а за износ да се работи с неруски и да не се нарушава ембаргото".
Служебният кабинет казва, че не е проблем да се изнасят продукти, произведени от руски петрол, но до този момент не е приело постановлението, което е готово още от септември месец. Явно не е толкова сигурно това, което казват. Служебното правителство казваше и че не можем да се оправим без "Газпром", а виждате, че дори цената е по-ниска, припомни гостът.
Относно ултиматума, поставен от "Лукойл", че ще започне да плаща данък, ако се изнасят продукти, произведени от руски петрол, събеседникът каза, че наистина трябва да се плащат данъци в България от заводите, които са в България, но това не трябва да е по желание на платеца, а трябва да влезе като законово изискване.
"И без това са толкова ниски данъците в България и всички трябва да ги плащат. За мен правилният вариант е да си плащат данъците, не когато решат и без да поставят условия".
Все още има време парламентът да се раздвижи и по бюджета, и по Плана за възстановяване и развитие, и за реформите. От друга страна най-черните сценарии не се случиха, а и прогнозите за сигурна рецесия в Европа вече не са толкова категорични. В този смисъл има поле за положителна динамика, въпросът е да се използва, а не да се затъва в политически интриги, призова събеседникът.
Едно удължаване на действието на стария бюджетен закон може да се разглежда само като краткосрочна мярка, за няколко седмици или месеци, особено в условията на такава инфлация и при отсъствието на парламент, ако предстоят избори, подчерта Ангелов. Той обясни, че при такова решение парите, коите ще могат да бъдат похарчени, например през януари, ще бъдат равни на тези, които са похарчени през януари миналата година, "защото таванът на разходите е фиксиран на нивата от предходната година". "Доброто решение е правителството да внесе бюджет и то с нисък дифицит", защото стана ясно, че имат подготвени два варианта - с нисък и с висок дефицит, но след това казаха, че няма да внесат никакъв.
"Това е форма на натиск върху политическите партии. Казва им се - няма да внесем бюджет, докато не си направите правителство. Президентът директно каза, ако искате да бърникате бюджета, направете си правителство, но докато аз съм със служебното правителство, няма да стане. Това е основната интрига. Много е спорно юридически, но най-вече и от гледна точка на бюджетната практика. Парламентът определя важните неща в бюджета и сега, като няма внесен закон, се чуват гласове да се започне да се пипат други закони - за публичните финанси, за социалното осигуряване. Така може да се нароят много други дългосрочни проблеми в опити да се вдигат социални плащания не през бюджета, а през други закони, което не е добра практика".
На въпроса защо промените в изборния кодекс се оказаха топ приоритет на политиците в момента гостът каза, че "най-вероятно, защото предстоят избори". "Другото тълкувание е, че се търси мнозинство за някакво коалиционно управление и това е начин да се привлекат част от партиите, а може би това е тяхното условие. Възможни са няколко интерпретации, но вероятно всичко се върти около бъдещото управление".
"В шарен парламент, в който няма мнозинство, всяка малка партия може да налага своите си приоритети, ако е важна за потенциалното следващо коалиционно управление. Това е поука и за останалите малки партии, ако дадат знак, че може да участва в коалиция, техните приоритети ще бъдат на дневен ред".
"На този етап оценявам ниско шансовете за съставяне на правителсто, защото големите партии не искат да направят кабинет", заяви Георги Ангелов. По думите му при ситуация, при която изборите произвеждат такъв раздробен парламент без ясно мнозинство, партиите трябва да започнат да приемат, че ще трябва да управляват с коалиционни партньори, с които не са толкова близки, стига да се придържат към общи приоритети на управление.
Не е редно да се правят, каквито и да е планове за увеличаване на социални разходи, без да имаме нов бюджетен закон, а през промени в други закони. Ако се приеме нов бюджет, то и приходите ще бъдат различни. България не само страда от скока на енергийните цени, а е и печеливш от това, защото сме износител на скъпоструващия ток. Сега тези свръхпечалби, които се реализират, се използват за подпомагане на фирмите, независимо, че някои от тях се справям много добре в сегашната ситуация. Тази ресурс в момента се пропилява, категоричен бе Ангелов.
България се движи все още в посока обратна на прогнозите, каза още събеседникът. "В момента продължаваме да имаме най-висок растеж на индустриалното производство в Европа.
"Изглежда, че структурата на нашата икономика е такава, че успешно заема ниши, които са освободени от руски фирми, от украински фирми, от китайски фирми. Отделно тока, отделно оръжието, но и преработвателната индустрия се справя много добре, не на последно място и заради това, че и цената на тока и цената на газа в България е най-ниска в Европа. Защото имаме азерския газ, а и заради компенсациите за цената на тока, които можем и по-фокусирано да ползваме тази компенасиции. Така ще останат средства, включително и за намаление на дефицита, за да можем да влезем и в еврозоната, като изпълним Маастрихтските критерии. От там ще се възползваме и от по-ниски лихви и по-малко рискове за икономиката".
Страните извън еврозоната, в периферията, най-много страдат от вдигането на лихвите. Периферията обикновено трябва да преглътне много по-високи лихви и по-голямо затягане. Ние единствени имаме опцията да влезем в еврозоната или да не го направим и да страдаме, добави икономистът.
Преминахме пика на инфлацията, не само в България, подчерта Ангелов. "И в САЩ е преминат пика, но виждаме, че и в Балтийските страни, където имаше най-висока инфлация, в Естония вече три поредни месеца има дефлация. Дори и тези, които бяха най-близо, които най-много търгуваха с Украйна, дори и те вече успяха да си намерят алтернативни логистика, доставки и започнаха да намаляват цените. Пикът е минал със сигурност".
За жилищното кредитиране и бързите кредити гостът заяви, че в последно време "имаше доза нерационалност и БНБ няколко пъти вдига антицикличните буфери, точно за да охлади този ентосиазъм на банките да раздават кредити за жилища". "Скоро това ще има ефект. Очаквам охлаждане и по нисък растеж на кредитиарнето в жилищния сегмент, особено с вдигането на лихвите и от гледна точка на кредитополучателите и от гледна точка на банките".
А след приемане на предложения Закон за личен фалит ефектът ще бъде отрезвяващ, добави събеседникът. Кредиторът ще знае, че ако отпусне кредит на човек, който не може да върне парите, ще трябва да ги загуби, а не, като е сега да има вечни длъжници. Това ще стабилизира ситуацията в дългосрочен план".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.