Влошаването на нивата на рефинансиране на българския дълг се дължи главно на външни фактори, но нашата вътрешна политика не помага. Това, което даже започва вече наистина да пречи, е отдалечаването на перспективата за влизане в еврозоната и приемането на еврото от 1 януари 2024 г. Разочароващо е да видим такава импотентност в политическата класа от гледна точка на невъзможността да се обедини върху някакъв национален приоритет. От това печели само популизмът. Влизане в еврозоната е стабилен приоритет, около който да се обединят политическите сили. Това каза Красимир Катев, бивш заместник-министър на финансите, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.
Политическата нестабилност и неяснотата ще има ли правителство доведе до безпрецедентни нива на последния аукцион за държавни ценни книжа.
„Няма място за паника, но очевидно се оскъпява драматично бюджетният лихвен разход, което е още един утежняващ фактор за бюджетния дефицит”.
„Според мен все още има шанс да влезем в еврозоната в началото на 2024г.”, каза Катев и допълни, че в момента на политическа и конюнктурна основа има по-голямо желание да се направи компромис. Ние ще бъдем тествани към края на април 2023 година и ако сега има воля да се направи редовно правителство, има шанс да хванем последния влак за еврозоната.
„Ако изпуснем датата 1.1.2024г. не означава, че никога няма да влезем в еврозоната, но възможността за съществено забавяне е много голяма”.
Критично важно е да приоритизираме влизането в еврозоната, защото след като България влезе там, самата еврозона и фискалните правила на ЕЦБ ще играят ролята на усмиряващата риза, на лошия полицай, защото българският политически елит има нужда от такъв възпиращ фактор.
„Ако продължим да си играем така популистки с дефицитите, има вероятност и никога да не влезем в еврозоната”.
България е обречена доста години да се управлява от фрагментирани коалиционни правителства или да минава през цикли на по-чести избори, което носи нестабилност за бизнес средата. Затова е важно България да направи всичко възможно, за да влезе в еврозоната.
Дори този парламент да е временен, е много важно да приеме бюджета за 2023 година, подчерта Катев.
Този период на висока инфлация, в който в момента се намираме, е пикът и след това трендът ще е низходящ. Прогнозите и за еврозоната, и за България са инфлацията да падне драматично следващата година. За България се предвижда 2023 г. да завърши с 4,1% инфлация, каза още събеседникът.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес” гледайте тук.