България в момента е част от опита за пореден път да бъде обвинено НАТО за войната в Украйна и то, защото Путин знае, че в България има политици, които са склонни да държат нивото на заплаха с цел да прокарват собствения си дневен ред и този на Русия. Това каза политологът Христо Панчугов, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
В България има политици, които биха използвали повода, за да кажат: „Ето, виждете ли заплахата е истинска, ние не трябва да дразним руснаците, защото те могат да ни отговорят“, каза Панчугов. „И това е най-вредното нещо, което в момента битува в България - усещането, че ние, някак си, не трябва да сме част от новия разговор за сигурността. Че не трябва да предприемем нужното, за да гарантираме собствената си сигурност. В това число и повишаване на бойната готовност, призоваване или създаване на смислен батальон на НАТО и създаването на натовски Черноморски флот“.
Призивите на тези, които твърдят, че ще се въвлечем във войната, ако изпратим оръжие или създадем такъв батальон в България са „несъстоятелни“. „Защото очевидно Путин иска да ни въвлече във войната с всяко следващо дейстиве“, подчерта събеседникът.
„Досега служебното правителство се опитваше да се снишава и отново Руската федерация ни посочва като враг. Те ни определиха като враг и продължават да го правят с всяка следваща своя стъпка. Очевидно стратегията, в която просто ние отсъстваме и излизаме от този конфликт или се снишаваме, първо е абсолютно безсъдържателна и второ е вредна за българската сигурност“.
По отношене на парламентарните избори в България гостът каза: "Опасявам се, че това, което се случва в момента, е повторение на казуса от лятото на миналата година между второто и третото Народно събрание. Беше ясно, че политическите формации по-скоро ще се опитат да презентират себе си в най-добрата светлина, да позиционират себе си на по-добри позиции за следващите избори, отколкото да съставят правителство". "Тази предизборна кампания допълнително влоши ситуацията с радикализацията на избирателите и на посланията, със задълбочаване на разделителните линии. От тази патова ситуация може да се излезе с много конкретика и преосмисляне на политическите стратегии".
Политиците се държат като потребители на това, което се случва в българското общество. Опитват се да отгатнат потребителските нагласи, консуматорските нагласи и да предложат точно това, което обществото иска. Крайно време е да разберат, че те могат да формират тези нагласи, да върнат доверието на онези 60% от българското общество, които не гласуват, за да ги подкрепят на следващите избори, призова политологът. "И това може да се случи по един много лесен начин. С много конкретика, с ясна заявка по отношение на политиките, които са необходими за специфичните кризи, пред които сме изправени, но особено за кризата, която е директна последица от конфликта в Украйна".
"Проблемът не е в това дали България ще се сниши и ще остави конфликтът да отмине. Очевидно това не е възможно, защото не зависи от нас. Единственото спасение е завръщането ни в системата за сигурност, в която ние сме член - НАТО, за да се преструктурира българската система за сигурност, да се подготвят въоръжените сили, да се преодолеят предизвикателствата, пред които сме изправени и да намерим решения на тези проблеми. И тъй като тези решения са много конкретни и много видими, много лесно около тях може да се търси мнозинство. Тук не говорим за коалиция, а за търсене на мнозинство от хора, от политици, от личности, от членове на българското общество".
Това много трудно може да бъде опаковано с витиеватото „евроатлантизъм“, обясни Панчугов. По думите му темата за евроатлантизма, която се опитва да се наложи на преден план, като обединяваща различни политически формации, отново е тема, която разделя. "И ако тази тема може да бъде разделителна, темата за това „България изправена ли е на прага на риск за собствената си сигурност“ е много обединяваща. Тя има много конкретика, свързана е с реални оценки на ситуацията. В тази тема политиците могат да се покажат като отговорни и да позиционират себе си като хора, които знаят какво трябва да се направи".
"Много малко са българските политици, които знаят какво искат да постигнат. Които искат да постигнат нещо конкретно, а не просто да бъдат част от българската политика. Именно по тази причина основният двигател, основният мотиватор на голяма част от българските политици, е да бъдат универсално харесвани, което е абсолютно невъзможно".
За руска пропаганда, фалшиви новини, за руския разказ, който се опитва да подкопае основите на демокрацията, се говори много отдавна, заяви гостът. "ЕС има стратегия и няколко агенции, които се занимават с тази тема и с противодействието ѝ. Има го и примерът на няколко държави, като Финландия и Норвегия, които от години са обект на такава пропаганда. Има добри практики, които там вече работят, спрямо дезинформацията и начина, по който руската пропаганда работи. Въпреки това, българското публично пространство остава абсолютно незащитено. Липсва стратегия за това как се справяме с подобен тип разкази. Липсва желание на политиците да водят тази битка. Но намалението на подкрепата за членството ни в ЕС не е толкова заради пропагандата, колкото заради липсата на алтернативната позиция и липсата на политици, които да водят тази битка".
"Много бих се изненадал" ако има правителство в рамките на този Парламент, заради ожесточението и разделителните линии, които бяха начертани, коментира още Панчугов. "От друга страна, за да се случи правителство, трябва да сработят три нива на споделеност. Едното е на споделените оценки за кризите, пред които сме изпарвени. Второто ниво е на споделените решения и третото ниво е на споделената визия за това как изглежда българсата политика от тук нататък".
"До голяма степен действията, които наблюдаваме, свързани с войната в Украйна, са насочени единствено и само към вътрешна употреба на режима на Путин. Мобилизацията и начинът, по който тя се случи, ще произвежда тепърва проблеми за руското обещество и за подкрепата, която тази война ще срещне в Русия. Въпросът, още от началото на тази война, е колко далеч е готов да отиде Путин в името на това да запази контрола си върху Руската федерация и върху политиката. За съжаление в момента двете държави са хванати, и специфично Путин, в капана на ситуацията и въпросът за неговото политическо оцеляване е единственият, който стои на дневен ред, както и за неговото онаследяване, разбира се".
Почти сигурно е, че до употребя на тактическо ядрено оръжие едва ли ще се стигне, най-вече защото това няма да обърне хода на войната истински, а и защото всяка ядрена атака "би ескалирала възможността за ответен удар", коментира гостът.
"Не мисля, че нивото на заплаха, на което ние се намираме в момента, би могло да създаде ситуация в западните общества, в която ние да сме свикнали с този конфликт. За добро или за лошо, този конфликт ще остане в политическия дневен ред на всички западноевропейски държави".
Мирни преговори за разделяне на Украйна на две не са много вероятни, но преговори за това как да се изтеглят руските войски от Украйна и да се договорят следвоенни репарации, които Русия да плати на Украйна - тези преговори са възможни, добави събеседникът. "Това е единствената ситуация, в която ние можем да видим смислен опит за политически преговори".
Българските политици имат този шанс да преведат българския дневен ред в унисон с глобалния. Имат шанса именно около глобалния дневен ред да създадат стабилно мнозинство, категоричен бе Панчугов.
"Не мисля, че в българсото общество има дисхармония по тази тема. Мисля, че мнозинството категорично е на страната на това България да бъде смислена част от преодоляването на кризата в Украйна и всъщност това е нещото, което българските политици могат да използват. Ако не могат да намерят мнозинство в Парламента, те могат да намерят мнозинство в българското общество. И тази подкрепа е много по-смислена и много по-важна, отколкото подкрепата на едни 120 човека в Парламента в момента".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.