Основните двигатели на инфлацията реално се появиха някъде през лятото на 2021 и едва през късната есен – декември 2021, големите централни банки осъзнаха, че са сбъркали и започнаха да променят експанзионистичната си политика по посока на едно много бавно и плахо затягане. И после цялата ситуация ужасно се влоши заради неблагоприятния шок в предлагането, причинен от войната в Украйна. Предстоят ни десетилетия на по-висока инфлация. Ще имаме много по-бавен темп на растеж на работната ръка и ще има значително по-висок процент стари хора, разчитащи на издръжка. Това каза проф. Чарлз Гудхарт, икономист, почетен професор в Лондонското училище по икономика, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Старите хора са фискално скъпи – те се нуждаят от лекарства, от грижи и получават пенсии. Следователно, по-високите разходи трябва да се покрият от по-високи данъци, но данъчната  тежест ще падне основно върху работещите, подчерта събеседникът.

Настоящата инфлация отчасти се дължи на много по-затегнатия отколкото се очакваше през лятото на 2021 пазар на труда и това е на практика навсякъде на Запад. Причината, поради която председателят Пауъл изнесе толкова оптимистична реч в Джаксън Хол през същата година, през август 2021, беше, че те очакваха наплив от завръщащи се работници, който да компенсира ръста на търсенето, породено от експанзионистичната парична и фискална политика. Така си мислеха, че инфлацията леко ще се покачи и много бързо ще се върне към целта. Нито едно се случи, нито другото. След огромно нарастване на наличната работна ръка, вече имаме остър спад, което пък означава, че няма да достигат работници и работодателите ще трябва да предлагат повече, за да запълнят свободните работни места, нещо, което вече виждаме след Covid пандемията

„Съчетанието от ранно пенсиониране и намаляването на мигрантските потоци доведоха до по-значителен от очаквания спад в работещото население през 2021 и 2022”.

Тези двигатели на инфлацията  ще са доста трайни, защото тяхното гориво са демографските сили и отдавна протичащи политически процеси като разделението между Русия и Китай от една страна и Съединените щати от друга страна. Централните банки по света, както и повечето икономисти, все още смятат, че след около две-три години инфлацията ще се върне към целта и ще се върнем към сравнително ниските лихви, както номинални, така и реални. С други думи, икономисти като Лари Самърс и Оливие Бланшар все още вярват, че в дългосрочното бъдеще лихвите и инфлацията  ще са „по-ниски за по-дълго“. Тук пътищата ни се разделят. Ние смятаме, че базовите демографски и политически сили ще означават, че инфлацията или по-скоро инфлационният натиск ще остане с нас средносрочно и дългосрочно, което ще направи още по-трудно удържането от страна на централните банки на инфлацията около тяхната цел.  

По думите на проф. Гудхарт увеличаването на лихвените проценти няма да помогне в борбата с инфлацията. Проблемът е, че съотношението на дълга в публичния сектор към БВП е толкова високо, че ако увеличите лихвите, това което ще стане е, че дългът в публичния сектор един вид ще експлодира. Много трудно е да се борите с инфлацията единствено със средствата на монетарната политика, освен ако нямате много по-затегната фискална политика. Защото ако не можете да се справите единствено с монетарни средства като просто увеличавате лихвените проценти, това ще влоши съотношението на дълга в публичния сектор и вероятно ще ни тласне към рецесия.

Коментирайки ситуацията в Обединеното кралство, проф. Гудхарт посочи, че основният им проблем е, че министърът обяви мащабно, фундаментално и планирано като постоянно орязване на данъците, което означава, че то ще доведе до много голям допълнителен дълг без по какъвто и да е начин да става ясно как в дългосрочен план общественият дълг ще  остане устойчив вместо да експлодира и да причини значителна инфлация. При положение, че отсъства някакъв ясен анализ или описание как допълнителният дефицит ще бъде реално финансиран, пазарите изпаднаха в паника.

По думите на събеседника още преди обявяването на мини бюджета в петък, Bank of England са знаели, че правителството ще намали данъците.

 „Мисля, че Bank of England трябваше да повишат лихвите значително повече – с поне 75 базисни пункта, а не с 50, за предпочитане дори с 1%. И тогава не трябваше да казват, че ще продължат със затягането: не би трябвало да има количествено затягане с продажба на облигации на пазара в момент, когато облигационния пазар очевидно щеше да бъде подложен на значителен натиск”.

Bank of England забърка една каша с действията си в четвъртък. И така се стигна до комбинацията от банка, която не е направила достатъчно и министър, който прави твърде много без да казва как това ще се финансира, как  се финансира ефективно, как ще се финансира разумно. Пазарите се паникьосаха и това щеше да доведе до финансова нестабилност. Bank of England бяха напълно прави и направиха обратен завой и преминаха от обещания за повече или по-малко незабавно количествено затягане към реално спасяване на пазара на облигации под формата на краткосрочно количествено улеснение, обясни проф. Гудхарт.

Що се отнася до тенденциите, които ще наблюдаваме през следващите десетилетия, проф. Гудхарт каза, че богатите ще изгубят много пари, защото лихвените проценти ще продължат да се понижават, макар сега бързо да нарастват. Цените на облигациите се сринаха наистина рязко, цените на жилищата ще намалеят, капиталовите пазари ще се понижат, така че богатите ще обеднеят, а недостигът на работна ръка ще означава, че особено неквалифицираните работници, с по-слабо образование ще бъдат по-добре заплатени. Бедните, които не притежават кой знае какви активи, ще имат по-високи доходи, а богатите ще обеднеят. Така че неравенството ще намалява двустранно.

Как въвеждането на дигитални валути ще промени съществуващата финансова архитектура и каква е теорията на проф. Гудхарт относно променящата се демография, която свива работната сила и тласка цените нагоре?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес” може да гледате тук.