Затягането на паричната политика, е това, което в дългосрочен план решава инфлационния проблем. Никаква регулирания на цени не решава проблема, никога не го е решавала и никога няма да го реши. Разочарован съм от поведението на българските капиталисти, които са се "наместили на държавната хранилка и си искат парите, без да правят нищо" за оптимизиране на енергийните си разходи. Ситуацията в българската икономика е много напрегната, пълно е с опасности, но категорично съществува път, при който ще има само забавяне, но не и рецесия. Това каза доц. Георги Ганев, икономист и преподавател в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Не бих се наел да кажа дали изобщо ще има кабинет и как ще се организира, но не изключвам вариант, при който да се сформира правителство, включително и на малцинството. За да се стигне до преговори обаче, първо трябва да има съгласие по какви теми ще се преговаря, каза гостът. След което трябва да се види дали в едни преговори може да се намерят допирни точки.
"Аз продължавам да твърдя, че това би било разумен ход, стига да има гаранция, че ще се спазват всички приоритети, които „Демократична България" е изтъкнала. А те са три - цивилизационният избор: Западна Европа срещу агресията на една източноазиатска империя, включително с изпращане на въоръжение и недопускане на това агресорът да спечели каквото и да било. Вторият приоритет е върховенството на закона и третият - фискален разум и влизане възможно най-бързо в еврозоната. Стига да има гаранции, че по тези три приоритета ще се извърши абсолютно всичко възможно от страна на българската държава, защо да не се разговаря".
Относно аукционите, провеждани от служебното правителство събеседникът каза, че "на вътрешния пазар има достатъчно ликвидност и държатели на ликвидност, но те искат да видят дали не могат да получат по-изгодни условия". "А финансово министерство, като емитент на дълга, като бъдещ длъжник, иска да види какви условия може да получи за вътрешния дълг. Намирам тези емисии по-скоро за тестови".
"Мисля, че на този етап имат средства, за да покрият падежите от десетгодишната емисия от 2013 година. Има от къде да се покрие това плащане, дори и да не се финансира с нов дълг".
Планираната държавна подкрепа за бизнеса в размер на 650 млн. лв., Ганев коментира така: "Във връзка с фискалния разум аз смятам, че с потока на времето все по-малко и по-малко могат да бъдат оправдавани подобни харчове на държавата за т. нар. подкрепа за бизнеса. За една година всеки уважаващ себе си бизнес би трябвало да се е адаптирал. Това е реалността. Ако държвата продължава да оказва подкрепа при тези цени, които са в момента, това означава, че тя се ангажира да оказва подкрепа во веки веков. Това със сигурност не е нито фискално разумно, нито желателно от гледна точка на предприемаческия капитализъм".
"Капиталистите са за това - когато реализират печалби, държавата да не им ги взима, а когато срещат предизвикателства с ръст на суровини, на енергия, да ги решават. А не да искат компенсации от държавата. Изключително съм разочарован от поведението на българските капиталисти през тази последна година. Изобщо не ми създават впечатление на истински предприемачи".
От една страна политическата цена за прекратяване на бонуса е голяма, а от друга пристрастяването на бизнеса към получаване на "стероиди" също е много висока цена от гледна точка на нормалното развитие на предприемаческата среда, добави доц. Ганев. "Просто не мога да видя позитив".
За българската икономика основният риск са очевидно случващите се стагниращи или дори рецесионни процеси, процеси на спад в икономическата активност в Западна Европа, да влязат сравнително бързо и силно в България, тоест България да влезе в рецесия, заяви икономистът. "Виждам, че вътрешни и външни анализатори очакват българската икономика да се забави значително, но да не влезе в рецесия. Дано да стене така, но все пак влизането в рецесия е голям риск, включително едно увеличаване на безработицата в една зима, която и без това няма да е лека".
Но "стеблото, захранващо със сокове инфлационните процеси в света, вече е срязано", категоричен бе гостът. "Това е резултат на паричната политика на централните банки. Енергийните цени засягат само един ъгъл на общото ценово поле. България не може да среже сама това стебло. Тя може само малко да допринесе, като тук-там регулира някои бюджетни харчове".
"Затягането на паричната политика е това, което в дългосрочен план решава инфлационния проблем. Никакви регулирания на цени не го решават. Никога не са го решавали и никога няма да го решат. Заповеди на властта към цените да не растат никога не могат да ги спрат. Единственото, което спира инфлацията е свиването на парите".
За опитите на ЕС да наложи таван на цените Ганев каза, че е "силно критичен" към този ход. "Смятам, че това е лоша политика, която много повече ще избоде очи, отколкото ще изпише вежди", защото дори и в "непазарна ситуацията, пак пазарните механизми са възможно най-малко лошите".
До края на годината и в началото на следващата ще виждаме някакъв спад на инфлацията в България, прогнозира експертът, "както и ръст в безработицата, който се надявам да не е по-голям от нормално сезонния". "Ще има и кризисни моменти, свързани с войната - такива, каквито всяка една война причинява, особено на страни, които са в сравнителна близост до мястото на конфликта. Енергийните проблеми ще продължат, въпреки че трендът е надолу и при петрола, и при газа - ще има панически моменти".
Относно бъдещия бюджет, който предстои да бъде приет от новия Парламент събеседникът посочи, че със сигурност той "ще бъде напрегнат, именно защото прогнозните неща, които влизат в него, за да се изгради числовата рамка на бюджета, са много несигурни. Това важи и за курса на долара, и за цени на енергоносителите, и за лихвите".
"Бюджетът винаги трябва да е леко консервативен - да си представя най-лошите сценарии. По-скоро да сънува кошмари, отколкото розови сънища. А има твърде голям диапазон на очакваната грешка при прогнозите. Това ще трябва да напрегне бюджета, да се заложат по-ниски (в долния диапазон) приходи. Трябва да се предвиди това, което може да се развие неблагоприятно и съответно по-високи разходи".
Първото нещо, което трябва да очакваме от финансовото министерство съвсем скоро, е средносрочната прогноза, която е основата и мотивите за Бюджетния закон, добави Ганев. "Последните две-три години, по различни причини, тази работа със средносрочната прогноза не беше направена много добре и поради това бюджетите страдаха".
Ганев прогнозира и че ще бъде заложено теглене на дълг, защото "със сигурност някакъв дефицит няма как да не бъде предвиден за 2023, което значи, че той трябва да се финансира с някакъв нов дълг, извън револвиращия, който трябва да се обслужва". "Аз бих искал да е някакъв възможен минимум, с тенденция да продължава да намалява до балансиране на бюджета до бизнес цикъла, но предстои да видим какво ще бъде предложено".
Рискът България да не успее да влезе в еврозоната през 2024 година наистина съществува по думите на Ганев, но "ако си овладеем бюджета", основният риск ще бъде свързан само с инфлационния критерий. "За съжаление той най-малко зависи от вътрешната българска политика".
Гостът все пак каза, че "винаги има една гъвкавост, когато ЕЦБ желае да помогне, а именно - да има ясна тенденция към влизане в критерия". "Дори дадена страна да е извън него, ако има ясна тенденция към влизане в критерия, това може да се признае. Примерно, така влязоха 10 от 11 първоначални членове, които не изпълняваха критерия за дълга, но ЕЦБ каза: "То се вижда, че те отиват към 60-те процента". Италия и до ден днешен не е стигнала до това ниво, както и Белгия. Но така се каза на времето, като извинение да бъдат приети. При желание инфлационният критерий може да бъде направен по-гъвкав".
"И тогава остава критерият, който мисля, че за България остава да бъде валиден, въпреки че до сега не са го повдигали никога пред другите кандидати. Това е способността да се носи т. нар. тежест на членството. Това за България означава върховенство на закона и правната рамка, за да не се случват неща, като КТБ".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.