Референдумите в окупираните в Украйна територии са последица от спешните решения, които е трябвало да бъдат взети в Кремъл. От друга страна тези референдуми не са само за вътрешна употреба, за да бъде наречена войната "отечествена". Те целенасочено рушат международния ред, създаден след Втората световна война. Това е дългосрочната цел на управляващите Русия в момента. Това каза Георги Киряков, политолог, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Този ред, създаден след победата във Втората световна война срещу хитлеро-нацизма, очевидно не е удобен на този етап на руската държава и амбициите ѝ да бъде важен участник в международните процеси".
Знаем, по устава на ООН, какви са основните права на отделните държави - суверенитет, териториална цялост. Това се опитва в момента да разбие Путин, подчерта Киряков.
По повод предложението за изваждане на Руската федерация от Съвета за сигурност на ООН гостът каза: "Не съм сигурен, че има такава процедура, за изваждане на постоянен член на ООН и то ядрена държава. Ясно се виждат недостатъците на тази следвоенна система - че ако една от тези големи, мощни държави, с огромен ядрен потенциал и възможност да го използва срещу други държави, реши да не спазва никакви международни ангажименти и устави, свързани с управлението на международните дела, се оказваме в ситуация на международна анархия. Това винаги е било част от проблемите на следвоенния ред, ако не се е постигал консенсус между основните държави, между двата големи блока”.
“Сега, след падането на Берлинската стена, идеята, която Путин иска да наложи, е не просто възвръщането на тази двуполюсност, а нещо повече - многополюсност, в която Русия да играе ключова роля. Само че това е за сметка на този следвоенен ред, който е поддържал мира в света за повече от 70 години”.
За евентуалното превръщане на Путин в международен парий политологът коментира: "Оказва се, че не е точно така. Оказа се, че има държави в света, за които това ново статукво, което се опитва да наложи Путин в света, е удобно".
"Говорим за друга голяма държава в икономически и военен план - Китай. Говорим за още една държава - втората най-многолюдна страна. За най-голямата демокрация - Индия. Индия е най-голямата демокрация в света, но подкрепя авторитарни режими, каквито са Китай и Русия и самата тя е склонна да тръгне в тази посока".
Китай и Индия следват свой собствен дневен ред в оспорването на установения модел след падането на Берлинската стена, допълни политологът. “Това е проблемът, но ситуацията, създадена от Русия, ще бъде използвана максимално, и от Китай, и на по-заден план - от Индия”.
“Все още няма такава съпротива във върховете на властта в Русия, за да ни дадат повод да кажем, че се подготвя смяна на властта. Все още има хора в обкръжението на Путин, които са готови да изпълняват заповеди, включително и такива, които са насочени към до скоро приближени нему хора”.
Това е основната сила и основната слабост на такива диктаторски режими, че владеят силовите структури, които да налагат реда по най-брутален начин, но от друга страна стъпват по много тънък лед, защото това владеене е до време и лоялността на тези структури също е до време, подчерта събеседникът. “Не се знае кога ще се обърнат тези хора, които го защитават, срещу него. Това е ключовият проблем на всеки един авторитарен режим”.
“Дори по време на Съветския съюз нямаше такова съсредоточаване на властта в ръцете и в ума на един човек. И това е основният проблем, който стои пред Путин и сигурността му дали ще задържи или не властта”.
Относно предстоящите избори в България гостът каза, че най-вероятният изход е вече познатият ни от изборите миналата година и че може да стигнем отново на прага на още един вот.
“В сегашната ситуация за България е много рисковано да се върви по този път. Най-малкото, защото имаме Президентство, което не е особено убедително в проевропейските си и пронатовски позиции, говорим и лично за президента Радев. Имаме и ситуация, в която няма парламентарен контрол върху действията на правителството. Вижда се, че кабинетът е изцяло подвластен на това, което му се диктува от кръга около президента, който в момента държи цялата власт в държавата”.
Притесненията, по думите на Киряков, трябва да идват не от настроенията сами по себе си, че България трябва да е неутрална и извън конфликта, а от “това, че те играят в полза на един играч, който се опитва да разклаща световния ред. Говорим за Русия”.
“Такъв тип несигурност, такъв тип неубедителност на българското общество към кого принадлежи, подкрепят агресията на Путин и чувството му на безнаказаност в международен аспект”.
До къде ще стигнат САЩ в посланията си и в действията си, за да възпре агресията на Путин? Има ли вероятност Путин да се пречупи под подобен натиск на Запада? Ако Путин успее да избегне основната заплаха, която той вижда, а именно да загуби вече завоюваните територии и Крим, какво ще последва? Ще насочи ли своите военни амбиции още по-близо до границите на НАТО-вски държави? Какво може да направи Европейският съюз? Има ли друг отговор, освен военния? Има ли опасност след победата на Мелони в Италия да бъде застрашено членството на страната в ЕС и НАТО? Какво ще се случи ако Европа се поддаде на страха от крайно десните движения в различни европейски държави?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.