Най-евтиното гориво остават дървата и хората, които не са изхвърлили печките, могат да ги включат веднага заради поскъпването на другите енергийни носители. В малките градове и села това остава най-масовият способ за отопление като се забелязва и повишено търсене на пелети през последните години. Горското богатство на страната нараства и се сече по-малко от 20% от прираста. Цените на дървата за огрев са се увеличили близо два пъти, а строителната дървесина - почти три пъти, но има "психоза" за цените, защото няма недостиг. Това коментира инж. Иван Пенков, председател на Асоциацията на горските фирми в България, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Понеже няма ток и няма газ, всичко е на дърва. Преди години държавата забрани продажбата на несухи дърва на населението - това замина, сега сечем, продаваме, сечем, продаваме. Преди се сечеше само повредена, суха гора - сега сечем зелена гора и отива за дърва за отопление. Износът не е голям, даже новото правителство го спря."

Пенков сподели, че преди години са били изнасяни дърва за огрев за Италия, Франция, Кипър, но износът никога не е бил голям, а България дори в момента внася дървесина от околните страни като Гърция, където тя е по-евтина.

Държавата определя планове за сечта, които възлизат на около 4 - 5 млн. куб. м годишно за дърва за огрев. Освен тях се добиват още 1 - 2 млн. куб. м от частни, общински гори. Горските стопанства трябва да провеждат контрола върху сечта, но разполагат с много малко персонал за тази функция, каза Пенков.

Не може да се говори за "дървена мафия" в България, но има много случаи на нерегламентирана сеч, каза Пенков.

"Самите хора трябва да спрат да купува нергламентирани дърва. Ако успее народът да спре да ги купува, това ще свърши за една година."

Държавата, общината и частните фирми са трите доставчика на дърва за огрев, като частниците се явяват на търгове, след което продават на дребно. Държавата продава от своите временни складове, а общината - по списъци за всяко населено място. Държавата е собственик на всички гори, но общините стопанисват своите, а държавата трябва да контролира всички, обясни Пенков.

"Почти не може да се прогнозира цената, когато има такова напрежение и поскъпват енергоносителите."

Има и допълнителни разходи като автомобилите и машините, които се използват в гората и са с изключително висок разход.

Държавата определя тарифна такса за определено количество дърва, като почти толкова средства отиват за товарене и транспорт. Цената за един кубик дърва в момента варира много - от 120 лв. - 130 лв. до 180 лв. - 200 лв. в зависимост от населеното място, каза Пенков и добави, че тези разлики може да се влияят и от крайните цени, получени при търговете.

Асоциацията на горските фирми, която е част от Българската стопанска камара (БСК), има около 50-60 членове, но в цялата държава фирмите за добив на дървесина са около 2 000 - 3 000, които непрекъснато се променят; около 600 - 700 работят на пазара, каза Пенков, но постоянната поява на нови малки фирми създава проблеми.

"Сивият сектор в нашия бранш се увеличава. В гората трябва да работят само хора, които имат квалификация - за резачи, машинисти - и ние наблюдаваме, че едни и същи хора участват в различни фирми."

Това се прави с цел спечелване на търговете, като след това няма достатъчен контрол как се работи в гората, макар държавата да полага сериозни усилия за това, обясни Пенков.

Повече за търсенето на дърва в условията на енергийна криза и как работи дърводобивът в България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.