В България тази година няма да има рецесия. Вече свърши хубавото време с ниските лихви на международните пазари за държавен публичен дълг. Това каза проф. д-р Даниела Бобева, финансист и икономист, бивш вицепремиер, преподавател във ВУЗФ, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Вече всеки, който тръгва в тази посока, трябва да си дава сметка, че много по-трудно ще се обслужват по-скъпите дългове, нищо, че ние за сега нямаме много висок публичен дълг".
Освен това трябва да се върне системата на еднаквите ставки при ДДС, каза Бобева. "Никакъв ефект нямаше, а хората очакваха да падат цени, очакваше се изсветляване на бизнеса. Нищо от това не се случи".
"Ние имаме нужда, особено когато икономиките ни ще бъдат в много трудна ситуация по отношение на енергетика и други фактори, нуждаем се от ясна и опростена данъчна система и по-стриктен контрол за събиране на данъците".
Неизбежен е дебатът за данъците, ако не престанем с щедрите и нефокусирани политики за стимулиране, компенсиране и т.н., заяви бе проф. Бобева. По думите ѝ погрешно се третират послания на Международния валутен фонд и на Европейската комисия, че се казва: "Да, харчете". Тя подчерта, че посланието е "да се фокусира върху тези, които най-много имат нужда, тоест да не се раздава на всички, а да има фокусирана политика за подпомагане на тези, които най-много са пострадали. На тях да се предоставят необходимите ресурси".
"Разбира се, че фокусът трябва да бъде бизнесът. Ние имаме достатъчно спестявания. Достатъчно компенсации бяха натрупани и в пенсии, и в други социални плащания, но ние вече сме на прага да не можем да си го позволим. Така че е време за сериозна фискална политика".
В България тази година няма да има рецесия, категорична бе Бобева. "Ще бъдем една от страните, в която няма да има рецесия. Що се отнася до следващата година нещата са много неясни. На фона на Германия, която вероятно ще влезе в рецесия, а дори и за Нидерландия се говори и след като ние сме много зависими, поръчките в България за текстил и изобщо за индустриите намаляват. По-скоро следващата година ще е критична дали ще влезем в рецесия".
"Но през тази године ние имаме и позитивни тенденции. Стига сме гледали само негативно", призова Бобева. "Имаме една добра реколта. Имаме отворен пазар, защото нашите конкуренти не изнасят. Имаме един изключително дълъг туристически сезон. Имаме сектори, които са важни за икономиката, които работят като двигател".
"Освен това, ако погледнем енергетиката като цяло, имаме за първите осем месеца 15% увеличение на производството на енергия. При положение, че икономиката расте с два и нещо процента, износът расте, което е уникален растеж, а енергетиката е важна като генератор на добри приходи".
В политическа нестабилност икономиката посивява. Един от позитивните ефекти от приемането на еврото ще бъде именно изсветляването на икономиката. Тези пари, които се въртят, които са извън формалния сектор, трябва да бъдат обменени в евро, каза гостът.
Относно срещата на централните банкери в Уайоминг събеседничката каза, че всички проблеми с инфлацията, с която се сблъскваме в момента до голяма степен се дължат на погрешни политики на централните банки. Сега пред тях нещата са много сложни, защото те едва ли могат да постигнат целевата инфлация.
Те разшириха прекалено много мандата си и се опитаха да заместят другите два основни стълба на икономическата политика като фискалния (те започнаха буквално да раздават пари) и другият е структуранта политика, подчерта експертът. "Виждам, че централните банки все повече навлизат в територията на т.нар. Зелен преход. Те се превръщат в един от инструментите му. Това прекомерно разширяване на мандатите на централните банки прави все по-безмислена тяхната цел за инфлацията. Тяхната цел за постигане на ниска инфлация става все по-труднопостижима".
"Забавиха се с решението за повишаване на лихвите и сега, ако прекалено агресивно започнат да повишават лихвите, ще загубят растежа".
Не е обичайна практика да се събират толкова много банкери, за да решават съдбините на света, съгласи се Бобева. "За разлика от политическата сцена, при централните банкери има един постоянен диалог, който не е обременен от някакви геополитически аргументации, но това е извънредно, защото и ситуацията е специфична".
Фед започна да действа много по-рано и много по-мъдно, отколкото ЕЦБ и това дава своите резултати - имаме забавяне на инфлацията в САЩ. ЕЦБ продължи много дълго с мантрата за "временната" инфлация, което им направи лоша шега, каза финансистът. "Дори и да нямаше война ние пак щяхме да имаме много сериозни проблеми с инфлацията. Разбира се, че войната направи много по-голям инфлационния скок, но ние имахме сериозни проблеми с централните банки и преди войната и не трябва да отминаваме с лека ръка този проблем".
"За съжаление имаме икономики, включително и в еврозоната, които вече са в стагфлация, например Балтийските държави. Това, че те не се справят с кризите, отдаваме и на войната. Но това храни скептицизма по отношене на приемането на еврото, след като еврозоната не се справя и държави, които са били сочени за пример, като Естония, не се спраявт добре".
Централните банки не трябва да бързат с големи скокове в покачването на лихвите. Престоят много тежки времена за уязвимите държави, като Италия. "Тук е изкуството и за това е хубаво, че ще си говорят централните банкери - да намериш точният обхват на увеличаването на лихвите, за да не убият растежа".
Ако се извади факторът "война" бъде изваден от уравнението, тогава много по-агресивно щяха да качват лихвите, за да се преборят с инфлацията, коментира проф. Бобева. "Но сега инфлацията става все повече енергийна, свързана с газа и другите проблеми. Сега е малко по-структурна".
По какъв начин решенията на ЕЦБ влияе на българската икономика? Каква е ролята на референтните лихви на българските банки? Отваря ли се ножицата между бедни и богати през погледа на банковите депозити?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.