Лидерите на Русия, Иран и Турция се събраха на тройната среща на най-високо равнище в Техеран, за да демонстрират единство, но нищо не можаха да постигнат, тъй като имат сериозни различия по две основни теми – Украйна и Сирия. Това коментира Георги Димов, дипломат и бивш генерален консул в Одрин, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Турция има много по-различно отношение към войната в Украйна - тя не признава анексията на Крим, доставя дроновете „Bayraktar”, които са силно бойно оръжие. Обявява се за териториалната цялост на Украйна и спазването на правата на кримските татари. Турция е и категорично против Башар Асад в Сирия, а изглежда няма да получи зелена светлина от Русия за своята военна операция там“, смята гостът.
Той отбелязва, че скоро след тристранната среща в Техеран на 5 август Ердоган е отишъл до Сочи, за да се срещне с руския президент. „Не знам доколко са се разбрали, но след срещата нямаше комюнике и пресконференция“, посочва Димов. По негови думи от тези две срещи е очевидно, че Ердоган няма зелена светлина за нахлуване в Сирия, като в Сирия има 4 главни теми по които позициите на Турция, Русия и Иран се различават.
„Турция на думи се обявява за териториалната цялост на държавата Сирия, но всъщност изпраща армията си без покана за разлика от Русия, която е поканена от Асад. Турция подкрепя паравоенни джихадистки формирования, които се бият срещу сирийската армия. Тя е категорично против Асад, иска да го свали и да постави на негово място някой от обкръжението на мюсюлманското братство, подобно на Мохамед Морси в Египет“, отбелязва той.
Според него ябълката на конфликта в Сирия е за бъдещите доставки на енергийни ресурси през територията на страната. „Става въпрос за петрол и за газ. Целта беше катарският газ да достига на световните пазари с газопровод през северна Сирия до Средиземно море. Страните от Персийския залив бяха обещали 150 милиарда долара за възстановяване, за да се съгласи Сирия на този газопровод. Башар Асад обаче отказа и подкрепи проекта на Иран за газопровод на север отново до Средиземно море, затова избухна и войната, оттам произлизат и близките връзки между Техеран и Дамаск“, подчертава той.
Според него засега Турция не се е включила в санкциите срещу Русия, защото не е член на ЕС и не е длъжна. С това тя си запазва способността да маневрира и да посредничи, както при сделката със зърното. Има разговори и за енергиен коридор с цел разширяване на енергийната криза в Европа.
Въпреки това по думите на дипломата икономическата ситуация там е „силно печална“. Оповестени са стряскащи данни от техния статистически институт, засега инфлацията е 80%, като може да достигне 150% до края на годината. Тази ситуация е удобна за нашите граждани, защото пазаруват там по-евтино, но това е загуба на национален доход, защото българите харчат парите си там вместо у нас. Според него това е и причината за наскоро обявения указ, благодарение на който българите могат да пътуват в Турция само с лична карта.
„Тези политики винаги са обмислени с цел подкрепа на икономиката. През 2000 г. Турция едностранно премахна визите за български граждани без да иска това от нас, а от 20 дни има указ, с който българските граждани влизат само с лична карта, за да могат да харчат в тяхната икономика. Тогава визите отпаднаха не само за наши граждани, но и за Сирия. Ако имаше визи, щеше да е много по-трудно влизането на сирийски граждани, но сега преминават спокойно и Турция има полза от това, защото ги използва като евтина работна ръка. Те подхранват закъсалата турска икономика“, казва той.
Димов отбелязва, че инфлацията прави турския внос много изгоден, като само за последните 2 години отрицателното ни салдо с Турция е скочило над 2 пъти - от 450 млн. лв. през 2020 г. до 950 млн. лв. сега. „За сравнение за 2021 г. имаме отрицателно салдо с всички 26 държави от ЕС от 1,070 млрд, почти толкова, колкото само с Турция“.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.